ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 79, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
Политиката така се вписа в делничния ни живот, че сега е трудно да си представим как сме живели без нея преди 10 ноември. Този феномен навярно ще бъде тълкуван от и разгадаван от социолози и психолози, та не се наемам да го обяснявам, но едно е ясно – едва ли не всеки втори човек смята, че трябва да бъде чут и да участвува в решаването на основните проблеми на България. Също така всеки народен представител, излагайки позицията си в Народното събрание, заявява, че говори от името на народа. Всичко това е добре, разбира се. Но има една поговорка, която твърди, че „докато умните се намъдруват, лудите се налудуват”. Става все по-ясно, че ни чака една тежка зима. Не се знае дали ще валят много снегове и дали температурите ще бъдат под нормалните за сезона. Но се очаква да преживеем тази зима по-трудно, отколкото всички предишни. Все повече политици и икономисти предупреждават, че България ще има тежки проблеми с основните хранителни продукти, с отоплението и осветлението. Все по-често се чува въпросът: „Какво да се прави? За съжаление, реален и приемлив отговор все още няма. Не казвам, че някоя от политическите сили не го е намерила. Дай боже решението да е открито! Но никой все още не го е казал, нито пък го е предложил, за да започне работа. За причините може само да се гадае, но една от възможностите е, че се чака да започне предизборната борба. Питам се обаче така ли трябва да бъде? Чудесни идеи имаше в предизборните платформи на всички политически сили през юни. Но коя от тези идеи намери практическа реализация в нашия живот? Нима наистина трябва да се чака насрочването на изборите за местни органи на властта, за да се направят конкретни предложения по най-острите социални проблеми на Стара Загора – здравеопазването, жилищното строителство, екологията, благоустрояването, учебните заведения. Кое е най-важно – политическото надмощие на една или друга партия или състоянието на народа? На фона на опашките в магазините и бензиностанциите, когато дори купоните не гарантират, че ще си купя сиренето или сапуна, който ми се полага, дебатите във Великото народно събрание ми изглеждат несъстоятелни. Струва ми се, че първото нещо, което трябваше да обсъдят нашите избраници, трябваше да бъде продоволствената програма на страната. Защото какво ли ще си купят пенсионерите с увеличените си пенсии? Наскоро един от политическите лидери каза, че някои от основните хранителни продукти ще се изчерпят още преди да е изтекла годината, а други – преди да е свършила зимата. Не ме интересува кой печели политическата игра от отлагането на решенията или от премълчаването на програми. Интересува ме кой в края на краищата ще загуби.
