ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 12, 1990 г.
„МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ Е ПРЕХОДНО”
– Проф. Петков, Вие заявихте съвсем уверено, че Конфедерацията на независимите синдикати в България е една голяма сила. Какво Ви дава тази увереност – 3 500 000-те синдикални членове или и нещо друго?
-Най-напред искам да уточня, че това са номиналните членове. Истинският брой на конфедерацията ще стане известен след около месец-два, когато раздадем новите членски карти. Очаквам, че ще бъдем с 400-500 хиляди души по-малко, но не това е най-важното. Увереността ми идва от факта, че ние сме организирана сила със свои структури и звена от центъра до последното предприятие. Другият аргумент е нашата позиция и нашата ориентация. Ние сме конструктивна, а не деструктивна сила. Вярно е, че не винаги действаме добре, понякога грешим, но водещото при нас е интересът на отделния работник и специалист.
-Днес, когато страната се намира в дълбока криза, ролята на синдикатите безспорно нараства. Кои са основните задачи, които стоят сега пред конфедерацията?
-Задачите са няколко. Категорично поставям борбата срещу безработицата на първо място. Следва инфлацията, създаване на условия за една нормална приватизация, а не на последно място – нормалните условия за труд. По всичко това би ми се искало да сключим с едно силно правителство пакет от споразумения, така наречения на английски „пекидж дийл”, който всички профсъюзи по света сключват в трудни, кризисни периоди. Ще има ли в България силно правителство, отскоро аз съм в много по-голяма степен песимист, отколкото оптимист. Оставям го на съвестта на политиците.
-Не Ви ли се струва, че що се отнася до определянето на жизнения и социален минимум, както синдикатите, така и парламентаристите стъпват на едни доста остарели цифри?
-Разчетите на синдикатите далеч не се покриват с това, с което беше предоставено на парламента. Според нас и жизненият, и социалният минимум са далеч над това, което оповести статистиката. Целият въпрос е сега, че ние спорим, без да разполагаме с цялостна и пълна социална статистика. Поради липсата на обективни и достоверни статистически данни сме принудени да правим селективно проучване на цените и да ги съпоставяме със заплатите в отделните общини. Засега липсват средства, правителството се бави, статистиката едва сега започва да става нормална. За сериозна работа в тази насока ще можем да говорим едва в началото на следващата година. Дотогава на всяка цифра трябва да се гледа като на ориентировъчна.
-А няма ли опасност дотогава в България да има гладни походи?
-Бунтът от гладните, както казват някои политолози, е явление, което вече се задава на хоризонта. Но не синдикатите са довели хората до това състояние, още по-малко сегашното ръководство на синдикатите в България. Но стои ли този въпрос, както и редица други популистки форми на протест, на вниманието на Великото народно събрание? Какво по-велико има за разглеждане в момента от това?…
-Днес частните фирми никнат като гъби и това е нормален процес. Но хората, които работят в тях, все още нямат синдикална защита. Възможно ли е те, по собствено желание да членуват в конфедерацията и тя да защитава техните синдикални интереси?
-По принцип е възможно. Но моят съвет е час по-скоро те да организират свои синдикати, които след това да се присъединят към нас. Законите, принципите на частния бизнес не съвпадат с тези на държавния и още дълго няма да съвпадат. Това, което излиза на преден план, е минималната социална осигуреност, минималните защитни механизми по отношение на работно време, отпуск и т. н. Най-добре все пак се защитава този, който страда в момента. Затова апелът ми към тези хора е: „Дайте заедно да изградим нови синдикати на работещите в частния бизнес!”
-Какво е Вашето становище и това на конфедерацията по въпроса дали синдикатите трябва да вземат пряко участие в политическия живот на страната?
-Синдикатите не могат да не участват в политическия живот. Това, което не бива да правят, са две неща: първо да се превръщат в партия и второ да искат за себе си министерски кресла. Тогава те минават от другата страна на масата, стават представители на правителството и работодателите. Преди известно време ние се опитахме да обясним на една група високопоставени политици, че „чиста и свята” парламентарна република няма никъде по света. И ние българите няма да можем да я постигнем. Не случайно най-изтъкнатите теоретици и политолози, които наблюдават събитията в Източна Европа, казват и съветват: наред с парламентарната, политическата и изборната демокрация насърчавайте и извънпарламентарните демократични форми на натиск, на действие. Нямам предвид екстремистките движения, защото синдикатите поначало са една прагматична и конструктивна извънпарламентарна демократична структура.
-Приемате ли обвиненията, че КНСБ продължава да бъде казионна организация?
-Конфедерацията е само юридически наследник на казионните профсъюзи. Определено може да се каже, че след няколко десетилетия на застой днес започва възраждането на истинската синдикална дейност в България. Последната точка на казионните профсъюзи у нас ще поставят младите хора, на които вярвам. Моето поколение е преходно поколение. То е необходимо единствено, за да предаде част от щафетата. А бъдещето е наше.
Разговора води: Венелина ПОПОВА
