ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 12, 1990 г.
Временният кмет
ЯБЪЛКАТА НА РАЗДОРА
Консултациите на основните политически сили в Стара Загора по състава на временната управа приключиха без резултат. След пет срещи бе постигнато единствено съгласие за разпределението на квотите във временния Изпълком – БСП, СДС и БЗНС – по трима души, и Отечествения съюз – двама. Ябълката на раздора се оказа въпросът какъв да бъде кметът – „червен”, „син” или безпартиен.
Всеки със своята гледна точка към резултатите от изборите за ВНС (предимство за „червените” в общината като цяло и за „сините” само в Стара Загора) двата „гиганта” БСП и СДС държаха на своето: кметът трябва да бъде наш! Предложението на БЗНС за безпартиен кандидат като че ли бе единствената възможност за постигане на съгласие. Но, не би. СДС прегърна тази идея и дори предложи на една от последните срещи политически необвързан кандидат.
Съпротивата, както можеше да се очаква, дойде от БСП. Партията, която доскоро имаше претенциите, че представлява целия народ, изведнъж сне доверието от хората без партиен билет. В това време на политически страсти, видите ли, безпартийността била съвсем условно понятие… Не, господа социалисти (комунисти), бъдещето не е на милионни партии-мастодонти, а на общество без партии.
СДС заяви, че ако БСП продължи да настоява като магаре на лед: „Наш кмет, та наш!”, няма да участвува във временната управа. Ситуация почти сходна с онова, което става в бедната ни България. Една партия сякаш се заклела да си довърши „работата”: да ни докара до дъното на социалната нищета и мизерия.
Матей БОНЕВ
