Предесенно поетично намигване от Христо Димитров, един посланик на красивите думи от Златоград:
ПРЕДЕСЕННО
Навън самотен се разхожда вятъра.
А светлината му прошепва,че ме няма.
А лятото е шумното понятие
за любовта – най–крехката измама.
Защото скрито е в ъглите
на твоята усмивка – може би последна.
Дано към есента да тръгнат дните ми,
за да съм тук и още да те гледам.
ХРИСТО ДИМИТРОВ
