Тревога
Живота си живеем от заплата до заплата.
Невинаги обаче месецът е щедър –
на лапад и коприва, на бобена салата
и смях светулков в храмове от кедър.
Защо мълчиш народе? Родината я няма!!!
Очите ти изтичат в доброто старо време…
Децата ти – в чужбина. Надеждата – голяма,
че с евро се лекува и онемяло племе.
Че вехтите войводи ще слязат от портрета –
земята ще целунат, от вълци ще я бранят.
Но днешните копои, по-бесни и от псета,
с душата на народа котките си хранят.
И няма как да свети слънцето за всички,
щом още сме с вериги, дамгосани от стреса.
Българийо безсмъртна, Българийо едничка,
мъжете ти къде са, мъжете ти къде са?!
Из „Птици в нощта“
