Есе на тема: „Моята Земя след 300 години“ на Центъра за творческо развитие, изпрати Иван Филев от Стара Загора с пълна стипендия в Space camp в Измир, където заедно с още около 230 млади хора от Англия, Норвегия, Литва, Кипър, Гърция, България и Турция, се занимава с астрономия и астронавтика. Иван има много награди от състезания и олимпиади по астрономия, макар че е само на 14 години – навърши ги на 20 юни. Има също десетки награди за литература, рисуване, математика… Виж тук
Талантливият младеж тази есен ще учи в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – паралелка „немски и английски“ език. Английски той вече знае на много добро ниво – официалният език на Space camp е английски, а е учил – има основата и на руски език. Преди броени дни Иван се върна от Измир и естествено дойде по покана на ЗАРАТА (следим с радост развитието му) да разкаже за международното обучение. Има четири Space camp – два в Америка и два в Азия.
– Как успя да пребориш сериозната конкуренция и да си осигуриш пълна стипендия?
– Честно казано, не знам. Този път не се подготвях изобщо – за конкурса разбрах много късно. Видях темите, избрах тази, написах за два часа есето и успях да го изпратя 30-35 минути преди обявения край на конкурса. Оказа се, че съм се справил. След това имаше и интервю. Радвам се, че взех пълна стипендия – в противен случай не бихме могли да си позволим да замина.
– Какво представлява Space camp?
– Много интересна комбинация от обучения и игра. Времето ни бе стриктно разпределено и запълнено на 100%. В сферата на астрономията за мен нямаше много нови неща, но пък по отношение на астронавтиката научих наистина много. Страшно интересна бе и презентация на тема „Метеорологията в космоса“.
Получихме огромно количество нова информация. Например, аз не знаех, че „Сънчевият вятър“ – огромни радиационни потоци, изхвърляни от Слънцето, се неутрализират и изтласкват от магнитното поле на Земята, спасявайки я от иначе гибелното им въздействие. Сиянията, които се наблюдават около полюсите са породени именно от това оттласкване. Проблемът със заселването на Марс не е технически – в състояние сме да осигурим както полетите, така и създаването на нужната локална атмосфера и т.н., проблемът е точно „Слънчевият вятър“, който Марс в момента няма как да неутрализира. И днес има микроорганизми на планетата, но преди хилядолетия, когато планетата е имала атмосфера и действено магнитно поле, със сигурност е имало живот, по-размит от микроорганизмите. Симулаторите също бяха изключително изживяване.
[ad id=“218001″]
Облечен си като астронавт, чувстваш се като астронавт. Имаше и стена с нулево земно притегляне. Може да се каже също, че „стъпихме“ на Луната – чрез специалният стол с 1/6 от Земната гравитация. Чувстваш се лек – скокът е полет… Научихме много неща за историята и реалната работа на НАСА, на руската космическа програма, на общите международни проекти. Видяхме как се отглеждат растения в хадупроникс – концентриран хумус и химически елементи. Това е възможността да се отглеждат растения в космоса в хранителна среда от грамове, защото няма как да се носи истинска почва. Издигането на всеки килограм в космоса струва $3000. Разполагахме с умалено копие на робота „Дискавъри“, който в момента изследва Марс. Правихме наша космическа станция чрез специални компютърни програми. Имахме игра за управление на космически кораб. Срещахме се с астронавти и с един истински флайтдиректор на НАСА. НАСА има около 330 астронавти, но само 80 флайтдиректори – хората, които ръководят и управляват реално космическите мисии.
– Какви бяха битовите условия?
– Живеехме на военни начала в стаи с по 32 легла на етажи. Отношението към нас беше като към истински астронавти, включително задачите, които ни възлагаха, нещата, които правехме. Храната беше изключително вкусна.
– Би ли отишъл отново?
– В Измир вече не – той е за деца на моята възраст. Като порасна малко и натрупам още знания, бих кандидатствал отново, но за Алабама – там е за по-големи и с още по-сериозни занятия.
Успех, младежо! Всички имаме нужда от млади хора като теб!
