Системата от галактики, която успяха да видят астрономи се намира на 13 млрд. светлинни години от Земята, което означава, че светлината от нея е пътувала 13 млрд. години, докато ни достигне.
Вглеждайки се в най-отдалечените части от Вселената, астрономи се натъкват на най-древните галактики, познати до този момент, формирали се едва 800 млн. години след Големия взрив. В Космоса обектите, които се намират по-далеч от нас изглеждат по-червени, благодарение на изместването в червения спектър на видимата светлина, което се случва вследствие на разширяването на Вселената. В зависимост от границите на това изместване учените успяват да определят разстоянието между Земята и съответния космически обект.
Наблюдавайки тези галактики, всъщност астрономите гледат 13 млрд. години назад във времето.
Древната система от галактики е открита от международен екип от учени. Астрономите са използвали система от три телескопа – „Субару”, „Кек” и „Джемини”, разположени на връх Мауна Кеа на Хавайските острови.
Хидеаки Фудживара, говорителят на обсерваторията „Субару”, описва откритието като „световен рекорд”, тъй като това е най-далечната система от галактики, откривана някога.
Хидеаки Фудживара обаче казва, че „световен рекорд” е меко казано, тъй като това откритие доказва, че системи от галактики са съществували в самото начало на Вселената.
Откритата система носи името z66OD и се състои от общо 12 галактики, една от които се отличава като много масивна. Астрономите я откриват преди десетина години и я кръщават на митологична японска кралица – Химико. Учените казват, че останалите 11 галактики можем да приемем като „придворните” на кралицата – Химико.
По-младите галактически купове са съставени от стотици галактики. Откритието ще помогне на астрономите да разгадаят как са започнали да се формират те в самото начало.
Цялото изследване е публикувано в сп. The Astrophysical Journal.
