С млекце, бисквити и бозичка,
със сиренце и зарзават,
пъхтят пазарските колички,
запътени към оня свят.
Шофьорките на возилата,
съвсем изчерпили лимит,
проскърцват дружно с колелата
като спирачки от артрит.
Оставаха те без душица,
докато вече запълзя,
Българийо – една старица,
пресъхваща като сълза!
С какво и кой ще те оплаче?
Но в апостроф от вечността,
една количка с пеленаче
отлага края на света.
