Св. мчк Полиевкт (Дружбата винаги е била извор на ободряващи сили сред скърбите на живота. Способните за това благородно чувство люде всякога са черпили от него достатъчни сили за общо извисяване къв всяка достойна цел. В живота на светиите съществуват много примери на благодатна дружба с благодатно отражение, какъвто бил случаят със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов.
Когато избухнало неочакваното и жестоко осмо гонение на християните при император Валериан (253-260 г.), такава прекрасна дружба свързвала двамата римски войници Полиевкт и Неарх. Неарх бил християнин и често изливал пред езичника Полиевкт светлите упования на своята просветена с Христовата вяра душа. Християнските истини не били безразлични на разумния и благороден Полиевкт, но все пак християнският войн твърде много се безпокоял при засилването на гонението след втория едикт на Валериан през юли 258 г., да не би неговият приятел да се отрече от него, когато го предадат на мъчения. И най- вече се боял от една разлъка във вечността, ако Полиевкт трепнал от възможността за една вечна раздяла. В очакване на неизбежното мъченичество на своя вярващ приятел той съзнал колко дълбоко е споделял убежденията на християнина и колко много се е поддал на неговото въздействие. За най- голяма радост на своя приятел той възкликнал:
– Неарх, от какво се опасяваш ти? Нима аз не познавам твоя Христос? Не гореше ли моето сърце, когато ти ми говореше за Него и ми четеше Евангелието? Само името християнин ми е липсвало. Аз се гнуся от идолите и всякога съм изпитвал вяра в Христа, Сина на единия и истински Бог…
– Слава на Божието милосърдие! – възкликнал възторжено Неарх.
– Но ти обичаш ли така силно Бога, че да оставиш заради Него жена, деца и богатство?
– От нищо не се нуждая, освен от истинския Бог! И от този час аз се отричам от света и ще служа само на Него Единия…
При тези думи, обхванат от неудържимо чувство и безпределна решимост, Полиевкт скочил и се затичал към градския площад. Там прочел на всеослушание Валериановия едикт, разкъсал го на парчета и го захвърлил под нозете на минувачите. Като видял да се отнасят към капището идоли, той се втурнал и започнал да ги разрушава. Разбира се, веднага го заловили и предали на изтезания. Напразно съпругата му го умолявала да не погубва себе си и щастието на техния дом. Той отвръщал на нейните жалби само с една молба – всичките да познаят истинския Бог и да се убедят колко нищожни са езическите богове. Като видели неговата непоколебима твърдост при изтезанията, палачите му го осъдили на смърт.
С любов и нескривано тържество св. мъченик Полиевкт оглеждал множеството, струпано около лобното му място. Като съзрял приятеля си Неарх, той отправил към него последните си думи:
– Бъди мъжествен, приятелю! Помни завета на любовта, който е сключен между нас!
Той привел главата си под меча и предал духа си на Бога, кръстен в собствената си кръв.
Св. Полиевкт бил първият мъченик в арменския град Мелитин при р. Ефрат. След него погинал и Неарх. В посветения на Полиевкт храм се молили родителите на преподобни Евтимий Велики (377-473 г.) и самият той.
Внучката на Валентиниан III (419-455 г.) Юлиания построила в чест на свети Полиевкт великолепен храм в Цариград през времето на император Юстиниан (527-565 г.). Мощите на мъченика се намирали в този град до ХIV- ХV век).
Св. Петър, еп. Севастийски (Светител Петър Севастийски се родил в Кесария КападокийскаРечник в семейството на света Емилия и Василий Старши, които отгледали и възпитали също светите Василий Велики и Григорий Нисийски и благочестивата света Макрина.
Св. Петър бил ръкоположен за презвитер от своя брат св. Василий. След неговата смърт св. Петър бил поставен за епископ на град Севастия (в Армения).
През 381 година светителят участвал във Втория вселенски събор, свикан в Константинопол против ереста на Македоний).
Преп. Евстратий (Преподобният Евстратий се родил в Тарсийска област (Киликия, бел. Pravoslavieto.com) от богати и благочестиви родители, Георги и Мегета. Получил добро възпитание от тях, като станал на двадесет години, той пламнал от желание да служи на Бога.
Оставил родителите си и избягал в Авгаровата обител на планината Олимп (във Витиния – северо-западна провинция на Мала Азия. На тази планина имало много обители, бел.ред.), където вече се били прочули с добродетелния си живот като монаси двамата чичовци на майка му – Григорий и Василий, първият от които бил игумен на манастира. Те го приели, получил пострижение и започнал трудният му монашески живот.
За своето смирение и кротост бил обичан от всички. Нищо светско не го вълнувало, нямал нищо, освен една власеница и една овча кожа, на която спял. Нямал даже собствена килия или място, което да нарече свое, защото обикновено спял където се случело, и то по малко. Отците казвали за него, че от деня на пострижението си не бил лягал да спи с протегнати нозе, никога, в продължение на цели седемдесет и пет години подвижнически живот не лягал да спи на лявата си страна.
Когато преподобните отци Григорий и Василий починали, по настоятелните молби на братята блаженият Евстратий трябвало да поеме управлението на манастира.
Но ето че Лъв АрменецРечник, човек с име на звяр, се вдигнал против цар Михаил, изгонил го от царството и незаконно завладял царския скиптър. Той се опитал отново да разпали като че ли угасналото иконоборчество, поради което православните напускали домовете си и обителите и се криели от преследването на царя. По съвета на преподобния Иоаникий Велики напуснал обителта и блаженият Евстратий, който се скитал по планини и пустини, докато нечестивият цар не бил убит.
След гибелта му, когато светата Църква отново се украсила с икони и започнали пак да им се покланят, заедно с другите отци, които се завърнали по обителите си, се завърнал в Авгаровия манастир и блаженият Евстратий. Той продължил да се подвизава усърдно и да се труди заедно с братята. Молитвата не слизала от устата му. Даже по време на богослужение, когато се намирал в светия олтар, безспир мълвял в себе си: „Господи, помилуй!“).
Св. пророк Самей (Светият Божий пророк Самей се родил в Силом по време на царуването на Соломон (oт 1020 до 980 г. пр. Р. Хр.). При неговия син и приемник Ровоам (oт 980 г. до 963 г. пр. Р. Хр.) еврейското царство се разделило, като Иудиното и Вениаминовото коляно останали верни на Ровоам, а останалите десет колена се обявили за цар Иеровоам, син на Нават.
Ровоам събрал многобройна войска с намерение да си върне със сила откъснатите от Иеровоам израилеви колена. Тогава Самей, Божият човек, получил откровение от Господа:
– Кажи на Ровоам, Соломоновия син, цар Иудейски, и на целия Иудин и Вениаминов дом, и на останалия народ. Така казва Господ: не отивайте и не започвайте война с братята си, с израилевите синове. Всеки да се върне у дома си, защото това беше от Мен.
Царят и народът се подчинили на Господнята повеля и братоубийствената война била предотвратена.
На петата година от царуването на Ровоам поради това, че той отстъпил от Господа, иудейското царство било нападнато от Сусаким, цар на Египет. Многобройната войска на фараона превзела всички иудейски крепости и се насочила към Иерусалим. Тогава пророк Самей отишъл при Ровоам и иудейските князе, които се били скрили от неприятеля зад стените на столицата, и им рекъл:
– Тъй казва Господ: вие Ме изоставихте, затова и Аз ви оставям в ръцете на Сусаким.
Като чули това, царят и вождовете се смирили и промълвили:
– Праведен е Господ!
След това Самей, Божият човек, получил ново откровение и Господ му казал:
– Те се смириха. Няма да ги изтребя и скоро ще ги избавя. Гневът Ми няма да се излее върху Иерусалим чрез ръката на Сусаким. Те обаче ще му бъдат слуги, за да знаят какво е да служат на Мен и какво е да служат на земни царства.
Пророческите думи се изпълнили. Сусаким разорил Иерусалим и се оттеглил в Египет, а Ровоам царувал още дванадесет години и гневът Господен отстъпил от него. Свети пророк Самей водел и записи за царуването на Ровоам).
1:00 На 9 януари Църквата почита Св. мчк Полиевкт
