Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение на 10-те прокажени (В днешния евангелски откъс Иисус Христос изцерява десетте прокажени и похвалява признателността на един от тях. При това негодува от останалите девет, които не се върнали да Му благодарят. Изненадва ни някак този факт. Понеже знаем, че Бог ни предлага всичките Си безкрайни благодеяния, просто защото ни обича. Неговите дарове са чисти, спонтанни, подхождащи на божествената Му природа, чиито основни характеристики са даването и любовта.
Но, братя, признаването на благодеянието не носи полза на благодетеля, а на облагодетелствания. Иисус Христос няма нужда от нашата благодарност, за да продължи да твори добри дела за нас. Без друго Той прави да грее слънцето и праща благотворен дъжд и за праведни, и за неправедни [Мат. 5:45]. Самите ние имаме полза, когато осъзнаем Неговите богати милости. Понеже признателността създава връзки на приятелство. Болният става близък с лекаря си, благодари му, че го е излекувал от някоя болест, и чувства сигурност да прибягва пак към него, когато се почувства слаб.
Църквата ни, братя мои, се окачествява като евхаристийно събрание. В светата Литургия събранието на вярващите редува исканията си с благодаренето. Споменаваме пред Бога всичките си житейски проблеми и с увереността, че Той ще даде „всекиму според нуждите“ [Деян. 2:45], Му благодарим за Неговите безкрайни явни и тайни благодеяния.
Нашият Господ е тук във всеки момент от живота ни. В трудности, в безизходици, в болести, в различните кризи, но и в радостта и в успехите. Независимо дали Го обичаме или Го игнорираме, Христос стана човек заради нас, разпна се на кръста за нас и възкръсна заради нас. Въпросът е дали ние осъзнаваме тази любов. И единственият начин да покажем, че я осъзнаваме, е в молитвата ни благодарността да предхожда искането).
Св. Атанасий и Кирил Александрийски (Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски съборРечник, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на АрийРечник. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години.
Св. Кирил участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий.
Написал много книги в защита на вярата. След като предстоятелствал на Александрийския патриаршески престол тридесет и две години и в продължение на целия си живот очистил Христовата Църква от всички ереси, които съществували тогава, след като написал и много душеполезни съчинения, свети Кирил починал в мир в Господа. При изхода на неговата душа присъствала Сама Пречистата Божия Майка, тъй като той вярно се потрудил за нея и доблестно се подвизавал за нейната чест. По дойстойнството си той бил причислен към свети Йоан Златоуст и заедно с него, пламенеейки от никога не отпадащата любов, предстои пред Христа Бога и пред Пречистата Божия Майка, пребивавайки в нейната слава, близо до нейния престол и възхвалявайки Преблагословената Дева, заедно с родения от нея истински Бог, в безконечните векове. Починал в мир в 444 година).
Св. Йоаким, патр. Търновски (Според житието му той е българин по произход и прочут подвижник. Първоначално се подвизава на Атон, а после се поселва с трима свои ученици при Червен (Красен) на Дунава, където изсичат в скалите килии с църква „Св. Преображение“ и се отдава на аскетически живот. Цар Йоан Асен II посещава прославилия се духовник, за да получи благословение. С дареното от царя злато Йоаким наема работници и изсича в скалите голям манастир, който нарича на името на св. Архангел Михаил, и събира множество монаси. По предложение на царя съборът на българските епископи избира Йоаким за Търновски архиепископ.
След сключването на съюзния договор срещу латините между Йоан Асен II и Йоан Ватаци, през 1235 г. в Галиполи, и бракосъчетанието, което патриарх Герман II извършва между сина на никейския император и дъщерята на българския владетел, в Лампсак (на противоположния азиатски бряг на Дарданелите) е свикан църковен събор, на който били представени и четирите древни източни апостолски катедри Цариград, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Съборът провъзгласява Йоаким за Търновски патриарх.
Според житието му патриарх Йоаким светителства 19 години и издъхва на 18 януари 1246 година). (Атанасовден) (Тип. с. 188). Гл. 7, утр. ев. 10, ап. Евр. 13:7-16 (с. 462), лит. ев. Лк 17:12-19
1:00 На 18 януари Църквата почита Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение на 10-те прокажени
