Когато чуем или прочетем думата „столица“, в комбинация с България, в съзнанието ни веднага изникват наименованията: Плиска, Преслав, Велико Търново, Пловдив (за кратко столица на Източна Румелия), София. Средновековните и по-нови столици на Българската държава са ясни и до ден днешен са важни и масово посещавани обекти от културното ни наследство.
[ad id=“225664″]
Но може би повечето не знаят, че на територията на днешна България има поне 10 столици на малки царства от античния (предримски) период. Това е така, защото по нашите земи са живели траките (а временно и други „гости“), които са били повече от 120 различни племена (и то тези с известни названия), пише www.bgnow.eu.
[ad id=“237001″]
За тях Херодот е писал: „Траките след индийците са най-многобройните в света. Ако те се управляваха само от един владетел, биха били непобедими и според мен най-могъщи от всички, които съществуват“. Но те живеели на отделни племена, всяко от които се стремяло да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава.
Частта от Европа, която са обитавали траките, била обширна. Това са съвременните територии на България, Румъния, Молдова, Беломорска Тракия (в Гърция), Анатолия (в Турция), Поморавието и част от Македония. Нека видим кои столици на тракийски (и нетракийски) царства се намират в нашата страна.
[ad id=“263680″]
1. Била Зора (Bylazora) е спомената от древния хронист Тит Ливий като седалище на Пеонските царе. Значението на названието е Бяла Зора. До V-ти век преди Христа това тракийско племе обитава територия в пределите на съвременна България, а по-късно е преселено от персиеца Дарий в Азия.
2. Визия, Бизия, Виза, Визе, Висон (Vizya) е била столицата на Астите през V в. пр. Хр., считат учени, позовавайки се на античния писател Страбон. Това тракийско племе владеело територии по югоизточните склонове на Странджа (от българска и турска страна, според границите от 1944 г.), над които царувал династът Терей.
[ad id=“218001″]
3. Гордион (Gordium, Gordion) бил градът-седалище на царската династия на Фригия. Селището получило името си от мъдрия владетел Гордий, за когото имало много легенди. Фригите произхождали от Азия, а след заселването си по нашите земи обитавали региона между Беласица и долното течение на река Струма.
4. Тиле – В началото на III в. пр. Хр. на Балканите нахлули войнствените Келти. Те създали свое царство със столица Тиле в района на Източна Стара планина, което просъществувало до 20-те години на III в. пр. Хр., когато било унищожено от мощно въстание на покорените траки.
5. Дуасдава, Хелис, в превод „град на вълците“ или „град на слънцето“ била столица на Гетското царство, намирало се в днешна Североизточна България. Локализирана е в резервата „Сборяново“ до гр.Исперих. През IVв. пр.Хр., царството на Гетите се разпростирало от двете страни на река Дунав.
6. Ямворина (Jamphorina) – в превод „място с много яворови дървета“ се е казвала столицата на тракийското племе Меди, територията на което била в Пирин планина. Медите били известни със своята войнственост и с това, че от тях произлиза Спартак – гладиаторът, чийто бунт разклатил Римската империя.
7. Перперикон, Перперек (Perpericon) е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години, паметници от античността и средновековна крепост. При траките Сатри Перперикон е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец.
[ad id=“225664″]
8. Името на столицата на Трибалите все още не е изяснено, но тя е локализирана в района на Местността Градище, намираща се на километър и половина западно от град Враца, в дефилето на река Лева (според ст.н.с. д-р Нарцис Торбов, който в продължение на седем сезона прави с екипа си разкопки в местността).
9. Севтополис е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. Развалините му са били открити и изследвани през 1948 г. от български археолози по време на строителството на язовир “Копринка“ (до град Казанлък) и понастоящем се намират на дъното му.
10. Друг внушителен (с площ от 8 дка) династичен център на одриския цар Аматок е разкрит под връх Кози грамади в Централна Средна гора, съобщава ръководителят на разкопките Иван Христов. Запазени са архитектурни структури (до 2,5-3 м високи стени на множество сгради).
