За провинилите се чиновници съществувал един единствен начин да избегнат гнева на султана. Появил се обичай, който започнал в края на 18 век, когато осъденият велик везир е можел да избегне суровото си наказание, ако победи главния градинар в смъртоносна надпревара из дворцовите градини. Викали везира на среща с главния градинар. След обмяна на приветствия му връчвали кубче замразен шербет. Ако шербетът бил бял, то султанът давал на везира отсрочка. А ако бил червен, то везирът е трябвало да бъде убит веднага. В мига, когато осъденият на смърт видел червения шербет, той незабавно трябвало да побегне през градините, за да има макар и малък шанс да се добере до вратата от другата им страна, която водела към рибния пазар.
[ad id=“263680″]
Проблемът за везира бил, че с кожен шнур в ръка го преследвал главният градинар, който винаги бил по-млад и по-силен от него. Въпреки това, няколко везири успели да се спасят, включително Хачи Салих-паша – последният везир, който участвал в такава смъртоносна гонка. Като резултат, той бил назначен за санджак-бей (губернатор) на една от провинциите.
