[one_half]
Политиката на братоубийства никога не е била популярна сред народа и духовенството, затова когато Ахмед I умира внезапно през 1617г., тази практика е изоставена. Вместо да убиват потенциалните наследници на престола, започнали да ги заключват в двореца Топкапъ в Истанбул в специални помещения, известни като Кафез. Принцовете на Османската империя често са прекарвали целия си живот заключени в Кафеза под постоянна охрана. Макар да ги държали в разкош, много шехзаде (синовете на султана) полудявали от скука или се превръщали в развратници и пияници, което е разбираемо, защото са живеели със съзнанието, че могат да бъдат убити във всеки един момент.
[/one_half][one_half_last][ad id=“232523″][/one_half_last]
