Въпреки, че постепенно османлиите се отказват от робството през 17 век, това явление продължило да бъде ключова особеност на османската система до края на 19 век. Повечето роби били довеждани от Африка или от Кавказ (особено били ценени черкезите), като в същото време кримско-татарските набези обезпечавали постоянен приток от руснаци, украинци и поляци.
[ad id=“225664″]
Първоначално било забранено да се поробват мюсюлмани, но това правило било забравено, когато притокът на немюсюлмани постепенно намалял. Ислямското робовладелство в значителна степен се е развивало независимо от западното робовладелство и по тази причина то съществено се различавало. Например, за ислямските роби е било по-лесно да получат свобода или да се издигнат в обществото. Въпреки това, няма никакво съмнение, че ислямското робовладелство е било невероятно жестоко.
Милиони хора са загинали по време на набезите за роби или от изнурителен труд. Като даже не говорим за процедурата по кастрация, която използвали, за да попълнят редиците на евнусите. За това колко висока е била смъртността сред робите, свидетелства фактът, че османлиите са довели милиони роби от Африка, а в съвременна Турция почти не са останали хора от африкански произход.
