92 часа бяха нужни на европейските лидери, да се договорят за общите разходи до 2027 г. и за бюджета за възстановяване на европейската икономика от коронавируса през следващите 4 г.
В резултат бюджетът на ЕС за 2021-2027 г ще е 1,074 трилиона евро, към който се добавя и Фонд за възстановяване от кризата предизивката от коронавируса от 750 млрд. евро. От него 390 милиарда ще се дадат като безвъзмездни средства на членовете на Съюза. Така през следващото десетилетие ЕС ще разполага с най-голямата сума в историята си за своето развитие, природа и благосъстояние на гражданите си.
Българското правителство съобщи, че парите за България в този пакет са 28,934 милиарда евро. Тъй като Европейската комисия не публикува информация за националното разпределение, съобщенията на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев са засега единственият официален източник за договорения в Брюксел български дял от европейското финансиране до 2027 г.
Безпрецедентната сума веднага започна да ражда митове, очаквания и въпроси:
Защо парите за България са толкова много?
Защото освен обичайните средства от европейския бюджет, включват и пари по Фонда за възстановяване, какъвто до момента ЕС не е имал. Удвояването на европейските разходи води и до увеличаване на българския портфейл. Всички останали държави също получават повече.
Удвояването на европейските разходи води и до увеличаване на българския портфейл. Всички останали държави също получават повече.
През настоящия бюджетен период 2014-2020 г. България разполагаше с 14,15 милиарда евро от бюджета на ЕС, които в новия трябва да достигнат 16,7 млрд.евро. Към тях трябва да се добавят и 12,3 милиарда от Фонда за възстановяване, които ще могат да се ползват само до 2024 г.
Увеличаването на бюджетните средства за България произтича от логиката на Европейската комисия, заложена още през 2018 г. при съставянето на проектобюджета. Тогава Комисията заяви, че ще акцентира върху подкрепата за най-слабите страни, за да подпомогне ускоряването на тяхното развитие. Тази логика беше запазена в окончателното споразумение. Подобен принцип залегна и във Фонда за възстановяване, където 70% от сумата зависи от нивата за безработицата за 2015-2019 г., растежа на БВП на глава от насалението и дела население на съответната държава. Последната третина от парите от фонда ще се разпредели според ефекта на коронакризата върху националните икономики.
Реалната сума, която всички ще получат, ще е по-малка от обявената, тъй като изчисленията се правят по цени от 2018 г., които не отчитат инфлацията.
Защо парите за България са толкова малко?
Появиха се сравнения с парите за други държави, които очакват да получат повече. Размерът на европейското финансиране се изчислява по специфични формули за различните програми. Индивидуалните характеристики на отделните държави са определящи за окончателния размер на средствата, които получават. Например земеделските субсидии се определят по размера на обработвамата земя, което дава предимство на по-големите по площ държави, а също и според исторически параметри, които оставят новите страни в догонваща позиция спрямо по-старите членки.
Размерът на полагаемите се средства по фондовете за сближаване се изчислява според броя на населението и територията, като по-гъсто населените държави са в по-благоприятна позиция. Тези данни се наслагват върху БВП на глава от населението, както и дали той е под или над средния за ЕС. Така към по-бедните държави отиват повече пари, които те да инвестират в догонване. България разчита да получи за 2021-2027 г. 8,97 млрд. евро (+597 млн.) по кохезионните и 7 млрд.евро (+305 млн.) от земеделските фондове, които имат съответно общи бюджети от 378 млрд. и 356 млрд.евро.
Кога ще дойдат парите?
В най-добрия случай през пролетта на 2021 г., но по-вероятно не преди средата на годината. След постигнатото споразумение между страните членки предстои Европейският парламент да се произнесе по проекта за бюджет на ЕС за 2021-2027 г., като евродепутатите могат да го блокират и да забавят приключването на процедурата. Парламентът вече обяви, че намаляването на бюджета е неприемливо, както и че орязването на парите за наука и изследвания, миграция, здравеопазване, външна политика и помощи за развитие, климат, както и за инвестиционния фонд InvestEu, известен доскоро като фонд “Юнкер”, няма да бъде преглътнато.
Дори Европейският парламент да даде бързо съгласие за приемането на бюджета – извънредно заседание е насрочено за четвъртък, ще е необходимо още технологично време за приемането на правилата, по които ще работят отделните фондове и програми. Повечето вече са в напреднал етап от преговори между евроинституциите. Но тези за земеделските средства (1/3 от бюджета) даже не са започнали. Още време ще е нужно и за приемането на подзаконови актове от Еврокомисията, които да позволят програмите да заработят.
Що се отнася до Фонда за възстановяване, неговото одобрение ще изисква освен съгласие от Европарламента, и ратификация от всички парламенти на страните членки, които са 41 заедно с тези във федералните държави. Подобна процедура обикновено отнема 2 години. Надеждите са, че заради спешната необходимост, тази ще приключи за една. Дотогава Европейската комисия е осигурила резерви от настоящия бюджет като “мостово финансиране”.
Грантове ли са парите от бюджета на ЕС?
Да, парите, които се разпределят през европейския бюджет, са грантове за страните членки, но те изискват и допълнително финансиране от националния бюджет, за да се получи достъп до тях. По отделните програми то е различно, като варира между 10 и 60 процента от общата стойност на проекта. За България средната сума за национално дофинансиране е 15-20 на сто. Заедно с вноската към европейския бюджет (около 700 млн. евро годишно) и националното съфинансиране по европроекти, България получава средно три пъти повече средства от ЕС, отколкото дава. Отделно от бюджета, по изчисления на правителството България ще трябва да внесе допълнително като гаранции за заемите, които ще бъдат взети за Фонда за възстановяване и по програмата срещу безработицата SURE, около 3,3 млрд. евро, за да получи достъп до кредитите, които те ще предоставят.
Как се получават бюджетни “подаръци”?
Има и такива. Те се разпределят традиционно при договарянето на дългосрочните бюджети, като средство, което улеснява постигането на компромис. “Подаръците”, наричани така, защото не е ясно на какви принципи се договарят, обикновено са поискани предварително и се решават по време на преговорите. Най-често на четири очи между съответния национален лидер и председателя на Европейския съвет. Така “спестовните държави” – Австрия, Швеция, Нидерландия и Дания, този път не само успяха да запазят финансовите отстъпки, които имат към европейския бюджет (Еврокомисията беше предложила да отпаднат), но най-гласовитите дори ги удвоиха. Заедно с Германия те ще платят 7,5 милиарда евро по-малко от полагаемата им се лепта към общия бюджет до 2027 г.
Както обяви правителството, България е поискала да получи допълнителнително финансиране за най-бедните региони, като в резултат ? бяха дадени още 200 млн. евро от бюджета на ЕС до 2027 г. През 2013 г. към действащата в момента финансова рамка България си издейства 185 млн. евро допълнително финансиране за извеждането от експлоатация на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй”.
Йовка Димитрова www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
