Защо ми се струва, че еуфорията около английския Брекзит е твърде изкуствена и изкривена. Като че ли доста институции и политици го използват за нещо като „външния враг“, който ще трябва да е „виновен“ за всички и всякакви неблагополучия в системата от тук нататък. Самите англичани се ослушват след, май, неочаквания и за тях резултат от референдума. Събирането на подписи за нов референдум върви с пълна сила, опитът да се отложи задействането на чл. 50 – също. ЕС пък реши точно сега да демонстрира сила: „Махайте се, можем и без вас!“. Не е зле за утвърждаването на самочувствие, но тази писта отваря пътеки на всички политици-популисти в европейски страни да се сдобият по същия начин като английските с нужната за влизане във властта временна популярност, а пък следващите да се оправят с последиците. И те ще се възползват, естествено. Политикът-популист има визия само до конюнктурата днес и със сигурност не му пука за дългосрочна такава. Просто конкретният популизъм винаги има кратък срок на годност, след който се налага измислянето на нов вид популизъм. По пътя на конфронтация ЕС просто ще се разпадне и Брекзит ще е реалност за всички.
Погледнато от страна на икономиката, Великобритания само ще загуби от Брекзит. Погледнато от страна на дългосрочната политика и влияние в света – също. Вярно, ще се успокои страха на англичаните от влизане на емигранти в страната, най-вече на бели и образовани емигранти от Европа?, но Брекзитът няма да им спести и на йота продължаващото преселение на необразовани и неквалифицирани емигранти от собствените бивши колонии. Вторите няма как да подкрепят икономически растеж днес и всъщност са основните, източващи и без друго не особено стабилната английска социална система. Това пък означава, че и без емигрантите от Източна Европа, английските заплати и стандарт на живот няма да нараснат. Липсата на квалифицирани кадри там е точно толкова голяма, колкото и навсякъде, а нискоквалифицираните са също толкова ненужни в големи количества, колкото навсякъде другаде. Ударът по британските университети и научна дейност, ще е още един икономически автогол. Средно 14.2% от финансирането на научни изследвания в Англия идват от ЕС, показват данните на организацията на британските университети Universities UK. В парично изражение това са над 836 млн. паунда за учебната 2014/2015 г., а в работни места – еквивалент на над 19 000 позиции.
Всяка от страните-членки на ЕС, особено малките, финансово ще загубят при излизане от съюза или разпадането му, включително България, защото вече всички са наясно, че вноската им в Бюджета на ЕС е многократно по-малка от евросубсидиите, идващи от от там. Големите пък ще загубят обем пазар и политическо влияние, а те също си имат финансово измерение.
С други думи, Великобритания най-вероятно ще намери начин да не реализира Брекзита, ако самият ЕС не предизвика това.
Референдумът си свърши работата – предупреди ЕС, че без сериозни реформи в сферата на бюрокрацията, равнопоставеността на интересите на държавите -членки и емиграционната политика, структурата е изложена на риск. Сега всички очакваме отговора на ЕК и ЕП. Дано да е разумен и бърз. От разпада имат сметка днес само три държави – Русия, САЩ и Китай, които при негативен изход освен с допълнително, подарено им от ЕС влияние, ще се сдобият и с още по-голяма свобода за действие върху освободената само за тях територия на Европа. А действията на тези три империи ги познаваме – винаги са убийствени в буквалния смисъл за всички останали.
Ще се случи ли английският Брекзит на практика? Може, но ако самият ЕС се разпадне
