Шефът на Агромах брутално унизи премиера Бойко Борисов(УНИКАЛНО ВИДЕО) – коментар на Н. Слатински

Шефът на Агромах Методи Бачев(вдясно) в компанията на Коцето и Краси Радков – на снимката

Шефът на мощния блогоевградски строителен консорциум „Агромах” Методи Бачев попари като с вряла вода и шашардиса от изумление жителите на симитлийското евросело Черниче, обявявайки пред тях, че кметът на Симитли Апостол Апостолов е е““л премиера Бойко Борисов.

Публичното унижение към премиера дойде по време на изказване от страна на Методи Бачев, на традиционен курбан на кукерската група в селото, провел се миналият петък. Повече за скандалното видео вижте ТУК:

Ето какво казва по този повод във фейсбук профила си  Н.Слатински:

Случаят с гадното видео за кмета и премиера в никакъв случай не е изолиран. Такива са сигурно 80% от паразитите, нахранени и прехранени от управляващата партия! А апетитът идва с яденето. Те искат още, още, още, макар че така са се разплули, че гласовите им струни произвеждат само словесни оригвания, мръснишка лексика, цинично приказване и вербални повръщания. Те не говорят така, защото са пияни. Те така си говорят, те СА това. И нищо друго.
Те живеят в непрекъсната оргия – пари от еврофондове, пари от държавни поръчки, пари от контрабанда, пари от корупция. В България е небивала оргия на „усвояване“ на пари – падащи от Европа, от небето, от политиката, от непотизма, от връзкарството, от пълния разпад на ценностите, от мутризацията и опростачването на целия наш живот, от разкъсването на социалната тъкан – това всичкото е пълзящата и опоскваща всичко дебилизация в отечеството ни!
Нима не се виждат специалните хора в общините, които работят за Партията, за Центъра, за Властта – те са с луксозни коли, луксозни кабинети, луксозни костюми, луксозни секретарки – за разлика от простосмъртните служители, които в мизерия и истински бюрократичен ад работят за бедните, болните, нещастните, пенсионерите, майките с малки деца, хората с увреждания…
Нима не знаем десетките и стотици случаи на трибуни без стадиони, зали без оборудване, стадиони без хора за тях, спортни площадки на края на селата, оцвъкани от кокошки, овце и кози, какви ли не съоръжения – построени без да бъдат питани „малките“ кметове, защото „големите“ е трябвало да забършат и наместят едни пари и да пратят 10-15-20% от тях в куфарчета за Столицата…
Нима не се виждат некачествените, издържащи едва няколко месеца негодно асфалтирани пътища, безхаберно прокарани канализации, криво-ляво налепени по площадите плочки, забитите с неизползвана и неизползваема прескъпа техника селски поликлиники, клиники в градчета от селски тип и болници в големшки градове…
Нима не се виждат разпиляваните с размах пари за измислени мероприятия, партийни вакханалии, показухи от псевдокултурен и имитиращ социалност тип, супермодерни коли за кметове и любовниците им, свръхнормално оборудване на помещения в общини, здравни каси и регионални седалища на национални агенции…
Оргия, това е оргия. В оргията на воля се размножават простаците и наглеците.
И макар Той да смята, че ги държи здраво по партийна линия, со кротце и со благо, а когато трябва и со малце кютек, както е при всяка авторитарна, силова, формално процедурна и фасадна демокрация, всъщност вече не Той контролира положението, вече не Той е причината и началото, а Те – следствието и краят. Вече местата са разменени. Те са причината и началото, Той е следствието и краят.
Да, понякога опашката все още се мъчи да върти охраненото и ояло се прасе на ненаситната паплач, натъпкала се до темето с грешни европейски и народни пари. Но все по-често и по-закономерно охраненото и ояло се прасе ще върти опашката.
И ще говори по неин адрес цинизми.
Първо, защото то, прасето, нищо друго, освен цинизми не може да говори. Второ, защото толкова му е акълът на прасето и то точно така мисли за опашката – като за част от себе си. Трето, защото то вече не е прасе, а цяла, с извинение за израза, свиня – позор и срам за страната ни, която на практика си я отгледа.
А четвърто… Страх ме е да го произнеса на глас, дано да не се случи. Но много често, когато хранещият прасето престане да го храни както то с непомерния си и развихрил се апетит иска, то накрая прасето се нахвърля върху този, който го е хранил и охранил и го изяжда, както се казва в Пернишко „со се парцалите“…


image0 (9K)