Чудомир – това сме ние без маска

В двора на Литературно-художествен музей „Чудомир“ официално бе дадено началото на 26-тите Чудомирови празници в Казанлък. По традиция, на датата на рождения ден на големия български творец, навръх Благовещение, Казанлък заживява с добрата новина за празничните срещи с творчеството на именития си съгражданин.

В началото публиката поздрави кметът на община Казанлък Галина Стоянова: „В този двор липсва 129г. само един човек, който казанлъчани помнят и ще помнят – Димитър Христов Чорбаджийски, Чудомир. Винаги сме и ще бъдем негови длъжници.“, отбеляза Галина Стоянова. „Винаги съм считала, че на Чудомир трябва да се отрежда по-голямо място не само в Казанлък, а в национален план.“, подчерта Кметът на Казанлък. Тя благодари на едноименната фондация за работата, за финансовата подкрепа на общинските съветници, на участниците, които ще представят събитията в празничната програма. Галина Стоянова отбеляза, че все още не си взимаме поуката от творчеството на Чудомир да се променяме, нито поправяме грешките от миналото, но определи това като човешка съдба… Кметът Галина Стоянова честити Чудомирови празници и им пожела успех с думите: „Имаме всички възможности да покажем какво е направил нашият съгражданин и то по най-добрия начин и то да стигне до онези, които искат да се нахранят с малко душевна храна.“.

Изложбата „Вариации на тема“ с Чудомирови оригинали откри казанлъчанинът проф. д-р Марин Добрев, директор на Художествена галерия – Стара Загора. Той отбеляза, че рисунките, акварелите и други творби на големия автор, които ЛХМ“Чудомир“ пази са над 2 400. От всички тях са подбрани близо 74 работи, включени под заглавието „Вариации на тема“, подбрани измежду около 130 негови теми общо, вариациите се случват при автора тогова, когато приеме дадена тема, която го е вълнувала за „затворена страница“. „Ако винаги свързваме Чудомир с усмивката, с вица, с добродушното намигване, то трябва да се замислим за нещо друго. За онзи дълбок психологически анализ, който той прави на нашия брат, съзнавайки добре, че всички ние сме част от неговите герои и той е вътре в тях.“, каза известният изкуствовед и припомни как Чудомир става част от цяло течение творци в българското изкуство, които осъзнават, че насмешката може да бъде по-сериозна от философския анализ…

Проф.д-р Марин Добрев пожела за себе си публиката да открие „непознатите познати неща в творчеството на Чудомир, с убеждението, че и след 50 години произведения на Чудомир, които познаваме отново ще ни карат да се връщаме към нашето „Аз“, към онова, от което не можем да избягаме, защото Чудомир неусетно е навлязъл в речника ни. Сами пред огледалото, имитирайки негов скеч, разбираме, че това сме самите ние, без маска.“

Цветя на гроба на големия творец поднесоха и Борис Кърчев, председател на Фондация „Чудомир“ и народен представител, председателят на Общински съвет – Казанлък Николай Златанов, директорът на ЛХМ“Чудомир“ Добрина Матова, близки на Чудомир, културни дейци.

За всички присъстващи прозвуча изпълнение на „ Шопска ръченица” на Петър Христосков от виртуозния циуглар проф. Йосиф Радионов, който свири на автентичната цигулка на съпругата на писателя художничката Мара Чорбаджийска. Ценният инструмент е възстановен от известния казанлъшки лютиер Андриян Андреев.

В празничната програма участва балетна школа „ПА ДЕ КРЕ“ – Стара Загора с ръководител Кремена Костова и продължава с концерт на дует Радионови, цигулка и пиано с проф.Йосиф Радионов и неговата съпруга Зорница, в памет на двукратния носител на наградата „Чудомир“ за къс хумористичен разказ Дамян Бегунов.

По-рано през деня в центъра на Казанлък бе завършена специална арт инсталация „Слово и образ“, посветена на Димитър Чорбаджийски – Чудомир, изрисуван със свои крилати фрази. Идеята се реализира за трета поредна година от възпитаниците на НУПИД „Акад. Дечко Узунов“.

Своеобразен венец, в памет на великия си съгражданин поднасят организаторите на Празниците на Чудомир от Община Казанлък, Фондация „Чудомир“ и Литературно-художествен музей „Чудомир“ с богата програма в сферата на театъра, музиката, литературата, изобразителното изкуство и сатирата, която продължава традиционно до Деня на хумора и сатирата – 1-ви април. Наред с Националната кръгла маса по проблемите на Фолклора с участието на ръководители на художествени състави, представители на съюза на музикалните и танцови дейци в България и Министерство на културата, която се провежда за първи път и възродения Национален фолклорен конкурс за хумористична песен и хумористичен танц „Златен ТрЪндафил“, жителите и гостите на града ще могат да съпреживеят емоциите от споделеното изкуство на над 30 паралелни, разнообразни събития – изложби, концерти и матинета, театрални спектакли, работилници за карикатуристи, Националната научна конференция, превърнала се в централно събитие за българските академични среди, научни дискусии, премиери на книги, пътуващи изложби и Националното ученическо четене на Чудомирови разкази „Жълтото петле“. Особено внимание в празничната програма се обръща на младите, за да познават, обикват и популяризират творчеството на големия казанлъшки творец.

Тази година мотото на празниците са веселият акварел „Наздравица“ и мисълта на Чудомир „Никой не е по-силен от слабостите си.“


image0 (9K)