Разговаряме с Матей Бонев, един от Големите в журналистиката в града под липите, който сподели тайната на зрелостта и своя осъзнат поглед към Вечното и необозримото за читателите на ЗАРАТА.
Завършили сте „Индустриална химия“ в Стара Загора. Защо точно химия? Как съжителстваха химията и увлечението Ви по литературата?
– Да, завършил съм сегашната професионална гимназия по химия и биотехнологии „Д. Менделеев“ в Стара Загора, тогава СПТУ по индустриална химия. Този странен избор за по-сетнешните ми занимания се дължи на Христо Недялков /дано не бъркам малкото му име/ – един невероятен преподавател по химия в Първа смесена гимназия „Хр. Ботев“, където завърших 8-ми клас. Той буквално ни отвори очите за необятния свят на голямата химия. Бях на крачка дори да запиша Висшия химико-технологичен институт по химия – ВХТИ, но бях на стаж цяло лято в ХИМКО – Враца и докато разбера, че съм приет, пропуснах всички срокове. Но честно казано, вече имах друга любов – литературата, към която ме запали пък друга много добра учителка в СПТУ-то – Карагьозова. Затова и записах Българска филология в СУ“Климент Охридски“.
След Софийския университет накъде?
– Преди това учих една година в един полувисш институт – по култура в Хасково, имаше по времето на комунизма три такива института в България, които казват били точно копие на руските „Институты для культуры“. Завърших първите два семестъра с пълно отличие и бях определен да продължа да изучавам
„висшата“ култура в тогавашния Ленинград. Но се скарахме с един от преподавателите и руската ми специализация пропадна. Есента вече бяха студент по Българска филология в София, тогава се кандидатстваше с два изпита – писмен и устен. След завършването на университета няколко години бях главен редактор на една многотиражка в родния град на съпругата ми – Костенец. През 1980 г. се завърнах в Стара Загора и започнах работа в окръжния в. „Септември“. След 1990 г. заедно с колеги и съмишленици създадохме първите частни вестници в Стара Загора – „Южна поща“ и „7 плюс 7“.
Кореспондент на кои издания сте били през годините?
– На в.“Труд“ за кратко – 1990-91 г., на в. „Репортер7“ -2 г. и от 1997 досега съм кореспондент на в. „Стандарт“.
Освен с журналистика имали ли сте желание да се занимавате с нещо друго?
– Изкушаваше ме, разбира се, и учителската професия, но за кратко. Любопитно ми е, интересни са децата, тяхната неподправеност, искреност. Имах един много забавен случай, докато бях учител. В класа ми се оказа Роза Радичкова, дъщерята на великия български писател Йордан Радичков. Искаше ми се да разбера как мисли детето на такъв уникален ум. Смешното е, че бях объркал момиченцата. Бях се фокусирал не върху Роза, а в друга ученичка.
Какво място заема в живота Ви удоволствието да подготвяте млади журналисти, както преди години сте работили с нашия колега Стефан Стефанов, сега спортен редактор в ЗАРАТА?
– Не само Стефан, в различно време съм работил с голямо удоволствие с много други млади колеги от Стара Загора като днешните топжурналистки Йовка Великова и Дима Тонева. Удоволствие е за мен да покажа някои тънкости от професията, да науча младите как да измъкват най-добрата информация. Не съм крил знания и можене, не обичам да се правя на велик. Предполагам, че колегите ще се съгласят с мен…
Тайната за себе си, която в зрелостта си вече можете да споделите с читателите?
– Смятам себе си за открит човек, както се казва, това което ми е на душата, то ми е и на устата. Но след изпитанията, които ми изпрати Бог преди малко повече от година, изведнъж се видях в друга светлина. Смятах, например, че съм куржалия и стоик, но се оказа, че съм се лъгал… Убедих се и в нещо много важно – че бедите ни, лични и като граждани, до голяма степен идват от липсата на вяра в Бога, във Висшия разум, в Съдбата, наречете го както искате…Според мен няма никакво съмнение, че те кодират и направляват всяка наша стъпка на Земята, а вероятно и Отвъд…
Тази ретроспекция и осъзнаване ли Ви дадоха идеята да издадете в книга Ваши стари текстове? Научих, че вече сте подбрали някои от тях.
– В един месец претърпях голям здравословен срив със сериозно заболяване и тежка операция. За мен това бяха знаци и може би предупреждения от Всевишния, че човек има броени дни на тази земя. На тази прекрасна земя. И докато се възстановявах, преосмислях и прочетох някои мои стари текстове, писани по различни поводи: събития, годишнини. Видях, че сред тези родени във вестникарската плява текстове има и зрънца истинско. Несмело реших, че мога да ги издам и да ги представя отново пред съда на Читателя и да ги отърся от пепелта на забравата.
В тях са описани видни наши съграждани предполагам?
– Да, това са текстове, които обединих под работното заглавие „40 лица от града на липите“, защото това са на практика истинските портрети на някои от личностите на съвременна Стара Загора. Повечето текстове са писани в бурните 2012, 2013 година по времето на кабинета „Орешарски“. Времето днес страшно много напомня събитията и бурята, която се задава. На практика това са портрети на хора от различни професии.
Бихте ли споделили някои от имената на хората, които описвате?
– Реших, че в книгата ще включа само двама политици – кмета Живко Тодоров и председателя на Общинския съвет Емил Христов. Останалите са още 10-ина, които заслужават огромно уважение и признание. Като започнем от героя от Сатън, както англичаните наричат старозагореца Пламен Петков, който загуби облога със смъртта, като се удави в океана, но спаси едно малко момиченце. Продължавам с жената, която без капка колебание дари имот на Стара Загора на стойност милион лева – Мария Жекова, обявена за Дарител на 2016 година от Асоциацията на общините. Това са наистина знакови лица, които разнасят славата на Стара Загора, като Веселина Кацарова, Хлебната царица Надежда Савова, която всъщност не е старозагорка, но баба ѝ Нина Бояджиева е оттук и самата Надежда Савова ще направи поредната Хлебна къща и в Стара Загора. Уточнявам, че не всички, за които съм писал, са от Стара Загора, но са направили изключително много за нашия град.
Предполагам, че няма да пропуснете хората на културата и на бизнеса?
– Да, включил съм и изявени предприемачи като Стефан Шоселов, Младен Стоянов, Мария Жекова, Олег Стоилов и др. Тук са и хора на културата: директорът на Театъра Ивелин Керанов, на Художествената галерия – Марин Добрев, актьорът Ивалин Димитров, художникът Красимир Зарков…
С тези 40 личности вероятно не се изчерпва богатата палитра от изявени хора, дали много на Стара Загора…
Имам идея книгата да има и една втора част, която се казва „Извън регулацията“, което пък е заглавието на единия текст. В него разказвам за едно невероятно младо семейство, заселило се насред полето край Павел баня, в нещо като космически дворец, но понеже е трябвало по някакъв начин да ги запишат като адрес в нищото, са кръстили „улицата“ им, условно казано, „Извън регулацията“ № 1. Във втората част ще включа текстове за хора, които не са от Стара Загора, но пък описват много интересни съдби и случки.
Предоставям на ЗАРАТА текстовете за публикуване, за да могат повече хора да се запознаят с тях.
Пожелаваме на Матей Бонев, един от доайените на журналистиката в Стара Загора , много здраве и още интересни теми, които чрез неговото майсторско перо да стигнат до читателите!
Очаквайте в ЗАРАТА очерците на Матей Бонев за известни хора, популярни и най-вече заслужили обичта и признателността на старозагорци!
Книгата „40 лица от града на липите“ се очаква да излезе от печат в края на месец януари 2017 година.
