Мненията за словото на Президента минути преди настъпването на новата 2019 година предизвика полюсно разделение сред обществото в България, както винаги…
В социалната мрежа, където всеки има право да каже какво мисли, четем от „Анатема“ и “ Разпни го!“ – до „Осанна“.
Разбира се, типично по български, повечето мнения са осъдителни, дори груби. Започваме от тях:
„Добре, че Бог ми е дал силна психика, че не пожелах да си туря въжето. Потресът ми е стократен.“
„Не съм очаквал, че може президентът да хленчи по този начин. Избраният от много повярвали в него можеше да бъде оптимист. Да вдъхне сила на слабите и на немощните. Ако съветниците му не знаят, а вероятно не знаят и не познават, как трябва да се държи президент, то моля ви от сърце ви моля, прочетете поне словата на други в подобна ситуация, инак спирате и малката светлина в мрака.“
„Толкова черногледо слово е поредното недоглеждане на съветниците му. Някак ми прозвуча, като да бъркаш в мъката човешка, както го правят злобните мъничета и то в единствените минути в които човеците се опитват да забравят всичко, което ще им се стовари след часове.“
Нидал Алгафари
Ето и другата позиция – на одобрение:
„Ограбил бил надеждите със словото си Президентът… казвате. Питам само – какви реални надежди има в затварянето на очите пред реалността? Или – да слушаме захаросани пожелания би донесло надежди? Или – да се надяваме, че едно напомпано с розови послания слово би заличило горчилката на сивото ежедневие…в обезлюдените – някога китни – села на Северозапада?
Изказвам само моето мнение, че…истината – макар и неудобна – трябва да се каже на висок глас и да се бие камбана. В името на милионите слаби, които НЯМАТ надежда някой да ги чуе и види…заради захаросани слова за мними надежди.“
Ангелина Караславова
