ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 59 1990 г.
КРЪСТОПЪТ ЗА АТОМА
ЧЕРНОБИЛ – С ЧЕРНИ БУКВИ В ИСТОРИЯТА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ● АКЦЕНТЪТ В ЕНЕРГЕТИКАТА ● АЛТЕРНАТИВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ ● ПО-ЗДРАВ „ХОМОТ” ЗА АТОМА
26 април 1986 година. Тази дата очевидно ще остане записана с черни букви в историята на атомната енергетика. Обицата „Чернобил” обаче се оказа толкова тежка, че едва ли ще тегне само върху съветското „ухо”. Последствията от аварията, отначало подценявани тук, далеч надминаха предполагаемото и водят към размисъл в целия свят. И днес, когато стане дума за мирно използване на атома, на учени и политици се налага да отмерят не три, а десет пъти преди да отрежат лентата на нова”зелена улица” пред него.
В Съветския съюз последствията от трагедията безспорно се чувстват най-силно. И не само защото на неговата територия бе епицентърът на мирновременен взрив, последствията от който ще тегнат върху не едно поколение. Тук на прицел бе взета и работата на специалистите, и водената от централните ведомства политика, и тази командно-административна система, зад чиято фасада се развихриха безстопанствеността, безотговорността, некомпетентността. Днес, благодарение на гласността, вече не се твърди, че загубите на страната от чернобилската авария са 8-10 милиарда рубли. Само Велорусия например, на чиято територия ядрен боклук посипаха седем от десетте „хирошими”, взривили се в Чернобил, ще се нуждае от 18 милиарда рубли, за да преодолее последствията. А Украйна, а Руската федерация?
Ударът, нанесен от аварията в украинския град, се отрази толкова силно върху психологическата обстановка в страната, писа агенция „Новости”, че всички планове за развитие с високи темпове на атомната енергетика се оказаха зачеркнати. Съветската атомна енергетика, отбелязва агенцията, се намира в сложно, кризисно състояние както от гледна точка на днешния ден, така и по отношение на перспективите.
След катастрофата например бе закрита АЕЦ в Армения, прекратено бе проектирането и строителството на АЕЦ в Азърбайджан, Грузия и Краснодарския край, на атомни топлоелектроцентрали в Минск и Одеса, Кримската АЕЦ бе препрофилирана в учебно-тренировъчен център. Сега има предложения да бъда свален от плана строежът на Чигиринската АЕЦ в Украйна, местните власти и обществеността възразяват срещу строителството на АЕЦ в Башкирия и Татария. Освен това бяха пратени в „оставка”, преди още да са заработили, два (на Курската и Смоленската АЕЦ) от общо пет, строящи се до неотдавна реактора от чернобилски тип.
На пръв поглед звучи парадоксално, но разгърналото се срещу атомните електроцентрали мощно движение на „зелените” в един момент започна да трупа точки в тяхна полза. Такъв неочакван резултат се получи, защото „зелените” насочиха копията си и срещу гигантските хидро- и топло електроцентрали, които също разрушават природата. Всички искат повече електроенергия, но по възможност да не я произвеждат у дома си, а да я получават от съседите, коментира по този повод съюзният министър на енергетиката. В така очерталата се ситуация се видя, че трябва да се търси някакъв разумен енергиен баланс, в който своето място трябва да има и атомната енергетика.
„Засега, отбеляза неотдавна член-кореспондентът на АН на СССР Виктор Сидоренко, в страната действат 15 АЕЦ с обща мощност 33,6 милиона киловата, които дават 12 на сто от общото производство на електроенергия. Според мен нереално е да се предполага, че този дял може да бъде получен за сметка на други енергийни източници, а и аз не вярвам, че икономиката може да се развива без атомна енергетика, при това при значително по-големи абсолютни мащаби от днешните. Разбира се, тези мащаби не могат да бъдат такива, каквито се планираха по-рано (преди събитията в Чернобил се предвиждаше до 1995 година да бъдат построени около 40 ядрени енергоблока). Сега ние реално имаме нужда през следващите 20 години да удвоим мощността на АЕЦ. При тези условия обаче това очевидно е трудно изпълнимо. Има ли алтернатива? Алтернативните възможности сега внимателно се анализират”.
Според доктора на икономическите науки М. Ходжаев в близките 20-25 години основен източник на енергия в страната ще станат топлоелектроцентралите, които и сега дават 75 на сто от производството на електричество. Той счита, че забелязаната в тази област през последните години тенденция за увеличаване дела на природния газ като гориво за тях на мястото на мазута, е правилна. В същото време би следвало да бъде преосмислена концепцията, за комбинирано производство на електричество и топлина, т.е. да се изграждат ТЕЦ навсякъде, където има консуматори на топлина.
М. Ходжаев, който е директор на НИИ по икономика и енергетика, се произнася и срещу гигантските ВЕЦ с мощност над два милиона киловата. Той счита все пак, че потенциалът на водните ресурси, изчисляван за страната на повече от хиляда милиарда киловатчаса годишно, не се използва рационално. Сега от този потенциал са впрегнати едва 20 на сто, което е три-четири пъти по-малко, отколкото в Западна Европа. Какво да се направи? Трябва по-рационално да се използват възможностите на средните и малките реки, препоръчва ученият, да се изграждат относително по-малки ВЕЦ в планинските и предпланинските райони.
А алтернативните източници на енергията – слънцето, вятърът, геотермалните извори? Според М. Ходжаев няма обективни условия на тях да се разчита за промяна на баланса през следващите 20-30 години. При сегашните и очакваните цени на горивата в страната и в света икономически тяхното използване би било оправдано само за локални цели.
В тази ситуация погледът отново се обръща и към заложения в атома потенциал. Но неговото използване естествено се преосмисля от различни гледни точки. Преди всичко постепенно се изоставя строителството на АЕЦ от типа на чернобилската (РБМК). Строителството и работата пък на централи от типа ВВЕР-1000, които отговарят на световните стандарти, се усъвършенства, повишава се тяхната надеждност. На трето място подготвя се реконструкцията на реактори от типа ВВЕР-440 (от първо поколение), каквито работят не само в СССР, но и в ГДР, Чехословакия и България.
И така атомът не се изхвърля, но му се търси по-здрав „хомот”. Защото когато е подценяван, той може да бъде опасен. А в днешно време това може да засегне не само една страна, а цялата цивилизация.
БТА
Чернобил – с черни букви в историята на енергетиката
