Имало някога един цар. Всичко си имал и живеел спокойно и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали много беди. Настъпила страшна суша, която опустошила всички посеви, а наскоро след това чужд владетел нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите.
Тогава царят разбрал, че трябва да се спасява и побягнал към съседните земи, където царят му бил приятел. Стигнал да столицата на царството и поискал да се види с владетеля, като казал на стражата му, че е негов приятел. Но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и нещастия и го помолил за подкрепа. Но за негово огромно разочарование, царят му дал 100 овце и го отпратил.
Огорчен и разочарован, злочестият цар все пак започнал да пасе овцете – нямал по-добра алтернатива. До една година обаче, овцете му били изядени от вълци и той отишъл пак да моли за помощ. Този път му дали 50 овце. Не след дълго стадото му пропаднало в пропаст и той отново изгубил всички овце.
Отишъл трети път при царя и тогава той му дал 25 овце.
Започнал злополучният цар почти от нулата. Пасял си овцете, но постепенно стадото му започнало да се разраства и след време се умножило до 1000 овце. Тогава той пак отишъл при приятеля си, но този път, за да му се похвали.
И най-неочаквано за него самия, царят наредил да му дадат съседното царство.
– Но защо не направи това веднага, още когато дойдох първият път при теб за помощ? – попитал изумен – Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!
– Защото от него нямаше да остане камък върху камък. – отговорил мъдрият му приятел. – Аз просто почаках докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба. А овцете бяха само показател…
Е, разпознахте ли някои периоди от живота си? Всички злини на света сякаш се изсипват една след друга – болести, загуби, разочарования, провали, пак загуби… новите начинания се провалят с гръм и трясък… усещаш се като в блато – с всяка стъпка затъваш все повече.
И започваш да си мислиш, че вселената е против теб, че Господ те е забравил, спомняш си поговорки от сорта на „Едно зло никога не идва само“, а в отчаянието си може и тръгнеш по гледачки, които те убеждават, че ти е направена магия (те, гледачките това работят). Само че този път ти си казваш: Ами, да… това е зла магия.
А то е просто тежък период от живота.
Тази притча ни припомня, че всъщност не трябва да търсим кой знае какви дълбоки причини за черните периоди в живота. Просто има такива. Някои са по-дълги и болезнени. Други минават бързо. Но винаги минават.
И не трябва да се гневим на съдбата, защото може би тя, както и мъдрият цар, който давал все по-малко овце на своя приятел, ни отпуска мънички парченца късмет и благоденствие докато сме в този период, за да ни предпази от по-големи загуби.
Най-важното е да имаме търпение и да не се поддаваме на отчаяние и самоунищожително поведение. Да изчакаме търпеливо да се разпръснат облаците. А когато небето се проясни и отново изгрее слънцето, да не забравяме, че „и това ще мине“.
Такъв е животът.
