Днес Православната църква почита паметта на свети пророк Илия. Заедно с Моисей Илия е почитан като най-големия библейски пророк и старозаветен праведник. Името му означава крепост на Господа, а самият пророк е бил изобличител на езичеството и предвестник на вярата в единия Бог.
Св. пророк Илия е от потомството на Аарон и е живял около 900 години преди Христа в Тесвия (Палестина), по времето на израилския цар Ахав. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч“.
Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал и приканяли народа да му се покланя. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валял дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил. Народът видял това и се поклонил на истинския Бог. След това обилен дъжд напоил земята.
Илия пророкувал 25 години край река Йордан, а при смъртта му бил грабнат на огнена колесница и бил отнесен жив на небето. Затова в иконографията обикновено св. Илия е изобразяван в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.
Израилският народ проявявал дълбоко благоговение към паметта на Илия и го считал за най-велик от пророците. „Дигна се пророк Илия като огън и словото му гореше като светило“, казва премъдрият син Сирахов (48:1).
Когато ангел възвестил на Захария, че ще му се роди син, той му казал, че Йоан Предтеча ще върви пред Господа с духа и силата на Илия. А когато Йоан започнал да проповядва в Йоарданската пустиня за близкото идване на Месия, юдеите се питали, дали не е той Илия, понеже очаквали, че преди явяването на Месия Илия ще дойде за втори път на земята.
Самият Христос уподобявал Йоан Предтеча на Илия. При преображението на Спасителя на планината Тавор Илия и Мойсей се явили и беседвали с Христос за неговите страдания.
Животът на пророк Илия е описан в ІІІ и ІV Книга на царете в Стария завет.
В подялбата на света на Свети Илия се паднали „летните гръмотевици, летните трескавици“.
Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която „пасе“ житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно – овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.
Илинден е празник на кожарите, на кожухарите, самарджиите и на керемидарите.
Чества се също денят на Илинденско-Преображенското въстание в България, който се празнува на 20 юли .
Българските пожарникари отбелязват Деня на своя закрилник – Свети Пророк Илия, покровител на огъня и гръмотевиците.
На Илинден е професионалният празник и на пивоварите в България.
Илинден се отбелязва като имен ден от носещите имената Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия.
