ОЛИО, ЗАХАР И ДОМАТИ
(Нередактирана версия!) – с това уточнение авторът Хасан Ефраимов е публикувал разказа си във Фейсбук.
Израснах в едно село… В Делиормана… В батака…Но беше най-хубавото място на света… Никога после не можах да бъда толкова щастлив, както там… в батака…
Хората бяха готини… Никой никого не обиждаше…,. не викаше…, не се караше… Никой не заключваше вратата си… Случайно ако го направеше, всички знаеха че ключът е под изтривалката. Престъпността беше нулева… Нямаше наркотици… Гейове нямаше дори.
– Бягай да купиш олио – ми викаше мама.
Качвах се на колелото с една десет литрова туба и газ към магазина. „ Украйна“ беше колелото ми. Мъжко… С рамка… За да си удрям атрибутите… Имаше само мъжки и дамски… Мъжките бяха с рамка, а би трябвало да е обратното, защото жените нямат атрибути, които да удрят. Колко пъти съм ги удрял… Не знам как оцеляха… А как болеше само…
[ad id=“225664″]
– Халил ага, мама каза да ми дадеш 10 литра олио – казвах на магазинера.
Олиото беше само наливно. Варсат, дето викат в Добруджа… Мъкнеха го в едни 200-литрови метални варели… Целите бяха черни отвън… Но не умряхме… Нямаше ХЕИ… Нямаше РИОКОЗ… Европейски Съюз нямаше дори… Имаше само Съветски Съюз.
Халил ага се подпираше на тезгяха и се навеждаше към мен…
– Ти вчера къде беше, моето момче? – питаше с усмивка.
– Ми… Не знам… – отговарях притеснено…
– Днес олио не продавам… Продавам захар… – и приключваше разговора.
– Мамо, Халил ага днес не продавал олио… Продавал захар… – оправдавах се пред мама.
На следващия ден мама ми казваше:
– Иди купи 5 кила захар…
Бягах при Халил ага, а той питаше:
– Ти вчера къде беше?
– Бях за олио, ама ти продаваше захар…
– Е, тогава защо не си купи захар…
– Не знам… Мама ми каза да купя олио…
– Днес не продавам захар… Продавам олио… – отвръщаше Халил ага.
После отраснах… След много години го срещнах. Пихме по една бира. По едно време го попитах защо един ден е продавал захар, а друг ден олио?
[ad id=“263680″]
– Нямаше чешма в магазина – отвърна човека – Не ставаше да продавам захар и олио в един ден… Наклепаш си ръцете с олио, после съз захар… Затова продавах само захар или олио…
– Е, сега вече ще е Европейски Съюз… Ще има чешма в магазина – отвърнах аз.
Халил ага дълго мълча… После се наведе към мен, както се навеждаше навремето върху тезгяха.
– Европейския Съюз ще е по-лош от Съветския Съюз, моето момче – изрече.
После човечецът се помина.
Днес се сетих за него… Мир на праха му…
Днес не продаваме домати на Русия. Да заповядат утре…
Хасан Ефраимов
ЗАРАТА ви запознава с невероятния разказвач на истории д-р Хасан Ефраимов
Четете ТУК още от разказите на Хасан Ефраимов
