Син и внук на свещеници, той също влиза в семинария, но през последната година прочита една книга, посветена на физиологията. Книгата обръща живота му: постъпва в Санкт-Петербургския университет и се посвещава на науката.
Иван Павлов всъщност създава физиологията на храносмилането и получава за това изследване Нобелова награда и става първият руснак, лауреат на тази награда. Изследването на храносмилането го довежда до идеята за условните рефлекси, а те, от своя страна, до изучаването на висшата нервна дейност.
Павлов разказва: „От капката слюнка на кучето, ние в крайна сметка проникнахме в мъките на човешкото съзнание“. Изследванията на Павлов в областта на висшата нервна дейност силно повлияха на развитието на физиологията, психологията, медицината и педагогиката.
Павлов не приема Октомврийската революция и осъжда експеримента на болшевиките казва, че на такъв експеримент не би подложил и куче.
Въпреки че шведите канят Павлов в Стокхолм, предлагайки да изградят заради него научен институт, той не напуска Русия.
Но не се примирил и пишел писма до ръководството на страната срещу настъплението на насилието.“Насилието е нож с две остриета. Чрез потискане на инстинкта за свобода … терор, а и придружено с глад … се внушава на обществото условен рефлекс на робско покорство … „.
А „кучето на Павлов“ е станало не по-малко известно от „котката на Шрьодингер“.
