фейлетон
Ето най-разпространения екземпляр в обществото на реалния социализъм.
Думата има две значения: пряко — мъжка пчела (търтеят не събира мед, но се храни от него), и преносно — нетрудов човек, млад или възрастен („Животно, което яде време — Декурсел). В случая ни интересува второто, търтеят е безделник, готован, лентяй, нехранимайко, негодник, паразит, хайлазин.
[ad id=“225664″]
Не само синонимите са много – народните поговорки и пословици за търтея надхвърлят 200. Спомнете си най-образната:
Понеделник — поседелник
вторник — несборник
сряда – непряда
четвъртък — несвъртък
петък — света Петка
събота — на баня
неделя – на пазар, кога да работя?
[ad id=“263680″]
Такъв е трудовият законник на безделника: седмица без делници, сиреч — безкраен празник.
Една стара народна мъдрост казва: „Празен седи, гладен ходи”, но не важи за днешния строй – надникнете в задимените кафенета и кръчми през делничните дни и ще се убедите.
Друга мъдрост добавя: „Безделието е майка на порока”. Уви, важи с пълна сила и за днешния ден, но в обърнат вид: „Порокът е рожба на безделието”.
[ad id=“238430″]
Търтейството до седемгодишна възраст е индивидуално заболяване, но след пубертета бързо прераства в прилепчива инфекция. И вместо да назове „заразените” с истинските им названия, милосърдният речник на тоталитарната пропаганда гальовно ги нарича социално неангажирани лица…О, те умират за труд, ама като няма кой да ги ангажира, от мъка се предават на алкохол и удоволствия…
Болестта не подлежи на лечение, тъй като повечето от търтеите са щатни.
Един да беше – с мед да го нахраниш!
Автор: Иван Коларов, в. Ден, 1990 г.
