Реджеп Таип Ердоган вече официално е единовластен в Турция, т.е. диктатор. Досега не че не беше, но поне привидно и по Конституция съществуваше още гражданската държава на Ататюрк. Защото проблемът, според мен, не е, че Турция става президентска държава, а че вида власт в Турция се определя вече не от образованото население на икономически и политически развитите региони – естествено радеещи за гражданска държава, а от все по-видимо религиозно радикализиращите се изостанали маси във вътрешността, мечтаещи за ислямистка държава. За зло се срещнаха двете мечти – на Ердоган, и на огромна част от населението, недокоснато съществено от цивилизацията. Всъщност мечтите са съвършено различни, боеспособна ги прави общата основа – връщането назад към лесно управляемо, религиозно манипулируемо общество. Иначе, масите от вътрешността на Турция просто си искат познатото, лесносмилаемото, неизискващото адаптация към нов начин на живот, поемане на лична отговорност и битка – лична битка за просперитет. Нормално е. Средното ниво на образованост в Турция по статистика е 6,5 години в училище. Без Истамбул, Анкара и другите индустриални центрове, представете си какво е то в Анадола. Шансовете в съвременния свят с такова образование не са никак големи. Ердоган пък иска империя – обединител на мюсюлманите сунити – за първи път от десетилетия моментът е подходящ – Саудитска Арабия загуби позиции след връщането на шиитски Иран на политическата и нефтената карти. Такава империя веднъж ще позадоволи амбициите му, сходни с тези на теоретиците на ислямизма, втори път – може би ще се окаже достатъчна преграда пред създаването на държава на кюрдите, което изглежда почти неизбежно. Нека поясня: като определение за ислямизъм приемам напълно това на Алекс Алексиев: „идеологията на ислямизма има много по-общо с нацизма и комунизма отколкото с исляма. И това лесно може да се докаже, ако човек прочете основоположниците на ислямизма. Те говорят за вътрешния враг, а това са мюсюлманите, които не вярват в Шериата и не го приемат като единствения закон. Другата опорна точка е външният враг – за тях това е Западът, модернизмът и най-вече демокрацията. Демокрацията не дава право на Аллах да бъде единствен суверен, а дава на хората шанса да си избират водача, а това за ислямистите е светотатство. Проповядват създаването на революционен ислямистки авангард, точно в стила на концепцията на Ленин за пролетариата като революционен авангард. Тоест, ставащото в Турция е възпроизвеждане на един скрит тоталитарен режим, а това е не само изключително опасно за държавата, но и за съседите й, за света“. И още: „В Турция има две различни нации – така наречените „бели турци” и „черни турци”. Реджеб Ердоган лично е казвал и то неведнъж: „Аз съм черен турчин”. Черните турци са тези, които са от Анадола, религиозни и много слабо образовани“.
За огромна радост турците, живеещи в България доказаха, че са „бели турци“. Те бяха сред малкото в Европа, гласували с „не“ на референдума, официализиращ мечтата на Ердоган. Простичко казано – те са значително по-образовани, много по-мислещи, със самосъзнание на граждани и най-вече, прекрасно знаещи що е то тоталитарен режим и какви са последствията от него. Нека им отдадем дължимото уважение и ги приветстваме като граждани на цивилизования свят!
Какви са рисковете за България? А какъв е рискът да си последната преграда на Европа пред една огромна ислямска държава с имперски амбиции, водена от диктатор?
Ние проблем с мюсюлманската държава Турция нямаме и не сме имали. Ислямската обаче е друго нещо. Всъщност, самите мюсюлмани са тези, които ще имат най-големия проблем в и срещу ислямската държава. Ще са първите й и най-жестоко преследвани жертви – вече са, както виждаме – хиляди учители, университетски преподаватели, учени, лекари, висши военни, журналисти, представители на неислямския бизнес… – по затворите.
Другият риск – икономическият, ще се превърне в политически и военен риск за целия свят. Защото икономиката на Турция в последните години вече доказва, че няма как да се развива с държавни поръчки, давани само на членовете на лигата на ислямския бизнес, учредена там и протекционирана от Ердоган, наред с преследването на всички останали. Мераците на Турция за сунитска империя ще прекратят и помощите от Саудитска Арабия, крепящи Ердоган. „Черна Турция“ не може да се изхрани и развива, притискайки и мачкайки „Бяла Турция“. А една изгладняла, религиозно фанатизирана, силно военизирана държава, преди да стане гроб за самата себе си, може да отвори твърде много гробове за други. И за Русия, между другото. Приятелството между диктаторите ще свърши при първото затваряне на протоците на Черно море, а то е неизбежно, предвид тоталното разминаване в позициите за Сирия и плановете на самата Русия за ислямския свят, след изолацията й от останалия. Превърне ли се прегръдката между двамата изолирани диктатори в битка за лидерство над други… Не е за мислене!
Изходът? Като че ли само един е добрият сценарий в този момент, стига да се реализира в обозримо бъдеще. И той е онези 48% изключителни борци за гражданска държава и демокрация, които въпреки репресиите имаха смелостта да кажат „не“, да успеят в уникалната си битка срещу невежата и жестока ретроградност. Всъщност, просто ще цитирам един пост на Иван Тотев във фейсбук: „Гледам реакции и демонстрации на противници на Ердоган в Турция и си давам сметка, че ако България има някой ден политически лидер, който по негово подобие да управлява цяло десетилетие в условия на огромен икономически растеж и ако въпросният хипотетичен лидер си поискаше нещо от българския народ, би постигнал резултат не близък до 50:50, а направо 97:3.
Представяте ли си, каква култура, духовна сила, неподкупност, вяра в демократичните принципи и какъв култ към Свободата трябва да има днес един турчин, за да излезе на протести! И то не протести за нещо конкретно, което може да се пипне, облече, или изяде, а за някаква си абстрактна категория, каквато е Свободата. Е – половината турци имат тези качества. И е странно, че много българи, които тайно и явно мечтаят за новия български диктатор, на когото да продадат съвестите си за някой киловат, кило кайма и безплатна чалга по площадите, продължават да се отнасят към турците с високомерие и пренебрежение“.
