Традиции и обичаи – Еньовден

Традиции, обичаи и поверия за еньовден

На 24 юни отбелязваме народния празник Еньовден, а Българската православна църква почита рождеството на Свети Йоан Кръстител.

Празникът се нарича още Иван Бильобер и Летен Ивановден. Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова е най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Тогава жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.

Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. Не случайно на Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите.

В народните представи от този ден слънцето започва да умира бавно, а годината да клони към зимата. Вярва се, че който види рано сутрин окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.

В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.

Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му.

Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести.

Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници).

През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата – избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени.Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.

За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила).

През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Ина, Инна, Инка, Даян, Даяна, Деница, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан, Деяна/Деана, Биляна и имена на билки.

 


image0 (9K)