Трагедията на Гергана Бакалова вместо да я сломи, я прави по-силна. Младата 23-годишна жена е майка на момиченце, погребала наскоро мъжа си, а напролет очаква и второто си дете, разказва „Борба„.
Гергана губи внезапно любимия си мъж Даниел на 23 август след вирусен менингоенцефалит. Преживява изключително трудно смъртта на своя партньор и заради мъката не разпознава симптомите на бременността и едва през октомври разбира, че носи в утробата си дете от Даниел.
Гергана е от Велико Търново, но преди три години се мести да живее при любимия мъж в Дебелец. Установява се в дома на родителите му и всичко в семейния живот върви по мед и масло. Двойката е благословена с момиченце – Дея, която носи първата буква от името на татко си. Гери и Даниел мечтаят и за втори наследник.
Щастието им обаче е помрачено на 16 август.
„Тогава мъжът ми вдигна много висока температура, започна да повръща и каза, че има ужасно главоболие. Извиках Спешна помощ и екип медици дойде до вкъщи. Установиха, че случаят е сериозен и с линейка го транспортираха в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Там обаче не му направиха скенер на главата, а само скенер на корема. Вкараха го в инфекциозно отделение. Даниел ми каза, че са му давали единствено диазепам, за да спи и да не буйства. Температурата му бе 39,8 и не спадаше. След три дни ми се обадиха да ми кажат, че не може да диша и го преместиха в реанимация“, разказа Гергана. Там предприели многобройни изследвания и започнали да го лекуват със силни антибиотици, с които успели да смъкнат температурата.
„Шефката на отделението д-р Сибила Маринова ми обясни, че ако го бяха приели директно в реанимация, развоят на болестта можеше да е само парализа на крайник, частична инвалидност или да загуби паметта си, но щеше да оживее! Имаше подобрение. Бяха го привели в медикаментозна кома и на апаратна вентилация и в деня, в който щяха да го събудят, ми се обадиха да ме информират, че заради силните лекарства сърцето му спряло. Съобщиха ми трагичната вест в 4:30 часа сутринта на 23 август“, разказва Гергана.
Тя останала шокирана от ненадейната загуба, защото била сигурна, че той ще бъде излекуван и ще се прибере вкъщи. Уви! След погребението намирала утеха единствено в грижите по Дея. Отговорността по отглеждането на момиченцето паднала само на нейните плещи. Нямало на кого да остави детето дори за минути и когато посещавала гроба на Даниел, ходела с дъщеричката си. Дните минавали бавно и мъчително, усещала подкрепа единствено от роднините на любимия, защото преди пет години починала и майка ѝ.
В началото на октомври започнала да отдава по-голямо значение на неразположенията си и преди дни посетила доц. д-р Светлозар Стойков, който, след като я прегледал, установил, че е бременна.
„Дори да бях разбрала веднага след смъртта на Даниел, че отново ще ставам майка, нямаше да направя аборт. Това е подарък от него, който ще ме крепи, докато съм жива. В третия месец от бременността съм и още не е ясен полът на бебето. Ако е момче, обаче ще носи името на татко си, категорична е Гергана. Тя споделя, че се чувства добре в Дебелец, намерила приятелки – майки с деца, излизат на разходка и споделя с тях неволите си. Казва, че е силна заради дъщеря си и бъдещото си бебе и има планове за своето развитие, за да може децата ѝ да се гордеят с нея. Има намерение да запише да учи за акушерка във филиала на Варненския медицински университет в старата столица.
Младата жена получава само социално майчинство в размер на 100 лв. през първата година на отглеждане на Дея. Сега разчита на детските надбавки от 35 лв. и почти символичен наем от наследствен имот. Въпреки това не се оплаква, справя се с малкото средства и не чака на дарения за дъщеричката си. „Имам доста останали неща от Дея, които ще използвам за второто дете. Сигурна съм, че мога да се справя. Децата са дар от Бог и за тях си заслужава човек да се бори с всички сили“, допълва Гергана.
