Чуй ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си – огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка, по-добър приятел ми е от телевизора даже. Огън трябва да гори и в къщата ти и в душата ти.
Огън трябва да си ти самият, да палиш, да вдъхновяваш, да гориш. Душата ти да е топла и да не ѝ позволяваш да изстива.
Хората да топлиш около тебе с думи и с жестове. Сгрей ги! И не се отказвай никога – една малка клечка кибрит, пожар може да направи. От мене туй да знаеш, чедо.
И тъй кибритлия да бъдеш, като дядо си! Магарето си у калта да не оставяш! Към чуждото да не посягаш, но твоето някой пипне ли с пръст, пръсти да не му оставяш.
И жената чедо, жената иска да ѝ е топло. Само това! С дъха си ръцете ѝ да сгрееш. С прегръдка – тялото. Дърва до огнището да носиш. Душата да ѝ топлиш. Мъж на място да бъдеш! Няма да излагаш дядо си я… тъй мене научиха, тъй на тебе предавам, преди да си ида. Хората не умират чедо, не умират, да знаеш – те угасват. Да не угасваш никога!
Мария Миразчийска
