Стоян Мавродиев в парламента
Как е възможно да си консултирал дружества, уличени за участие в схема за пране на пари от наркотрафик, а да станеш най-скъпоплатеният държавен служител? Логично ли е да ръководиш финансовия надзор, а да не носиш отговорност, след като изненадващо фалира една печеливша частна банка?
Тези риторични въпроси белязаха кариерата на главния изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) и бивш председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев, чието уволнение публично беше разпоредено от премиера Бойко Борисов. Повод за свалянето на политическото доверие от него стана кредит от 75 млн. лв., одобрен от ББР за дружество със скромни приходи, притежавано от известна колекторска фирма.
Промяната в ръководството на държавната банка дойде в момент, когато предстои тя да разпредели общо 700 млн. лв. под формата на помощ за бизнеса, който най-силно е засегнат от извънредното положение заради пандемията от коронавирус. Случаят с кредита от 75 млн. лв. обаче нито е първият предизвикал съмнения в действията на Мавродиев, нито е най-запомнящият се.
I Първи стъпки в политиката
Завършил финанси в УННС и право в Софийския университет, първоначално той гради кариера като правен и данъчен консултант. На 39 години става депутат в първия управленски мандат на Бойко Борисов като е част от най-доверения кръг на премиера. Още с влизането на ГЕРБ в парламента през 2009 г., Борисов обяви, че партията му ще подготви доклад за състоянието, в което намира държавата след мандата на тройната коалиция. Със задачата бе натоварен именно Стоян Мавродиев.
Докато подготвяше своите икономически констатации, той твърдеше в различни свои медийни изяви, че прави задълбочено проучване на управленските практики на кабинета „Станишев“. В крайна сметка се оказа, че внесеният впоследствие в Народодното събрание документ е писан изцяло по медийни публикации. Това обаче не попречи докладът на Мавродиев да бъде използван от Борисов, за да легитимира тезата му за лошото наследство от тройната коалиция. Той дори беше внесен и в прокуратурата, но от това не последва нищо.
През 2010 г. Мавродиев смени парламентарната банка с председателския пост в Комисията за финансов надзор, който заемаше до 2016 г. Именно в този период той натрупа и публична известност.
I Неосъществен разпит в съда
През 2013 г. тогавашният председател на КФН беше призован като свидетел по делото за пране на пари от наркотрафик срещу Евелин Банев-Брендо, но пропусна две заседания на съда, представяйки болничен лист. В негово отсъствие обаче стана ясно, че подписът му стои върху пълномощни на подсъдимата заедно с Брендо Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев – баща на убития ѝ мъж Константин Дишлиев.
„Държа на разпита на свидетеля Мавродиев, доколкото има негови подписи на документи, представени от „Куилин венчърс“ и „Фиделити ентърпрайсиз“, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Десислава Дишлиева и Владимир Дишлиев да представляват дружествата по банковите сметки в „Еръм банк“, заяви тогава пред Софийския градски съд (СГС) наблюдаващият прокурор по делото Мариана Станкова, цитирана в протокола от едното заседание.
В крайна сметка Мавродиев така и не изясни връзката си с въпросните две дружества, фигуриращи в обвинението срещу Банев за пране на над 20 млн. лв. от наркотрафик, защото Станокова се отказа от разпита му. Според тезата на прокуратурата Брендо е извършил общо 5 плащания на тази стойност, сред които превод за близо 2 млн. лв. в швейцарска сметка на „Куилин венчърс“ през 2004 г., които след това са преведни на „Фиделити ентърпрайсиз“.
Самият Мавродиев публично декларира, че Брендо не му е бил клиент, но никога не коментира публично причината да бъде призован като свидетел по това дело. Впоследствие Евелин Банев беше осъден на 6 години затвор за пране на пари от наркотрафик в България, а в Италия и Румъния получи още две окончателни присъди от по 20 и 10 години за трафик на кокаин. Той официално беше обявен за международно издирване през 2018 г., след като се оказа, че е изчезнал.
I КТБ и срещи с Цветан Василев
Встрани от този случай бившият шеф на финансовия надзор беше критикуван и покрай изненадващия фалит на КТБ през лятото на 2014 г. Въпреки че банката на Цветан Василев имаше емисия облигации, в които бяха инвестирали пенсионни и взаимни фондове, Мавродиев неизменно поддържаше тезата, че КФН не е имала правмощие да я надзирава.
„Ние нямаме никакви правомощия, нулеви правомощия в посока на осъществяване на банков надзор. Банковият надзор е в Централната банка. КФН отговаря за небанковия финансов сектор“, коментира той пред БНТ през ноември 2014 г.
Позицията му не се промени и след като 5 месеца по-късно се оказа, че името му фигурира 36 пъти в списъците с посетители при Цветан Василев само в сградата на банката на бул. „Цар Борис III“.
„99% от тези срещи са неистински, манипулирани от гледна точка на начина, по който са правени записите в тази т.нар. тетрадка или тефтер. Както съм се виждал с г-н Василев няколко пъти там, така и той е идвал в офиса на КФН и това е част от нашата надзорна дейност, това са служебни срещи, официални, през главния вход, няма нищо конспиративно, това е вършене на нашата работа, защото ние в крайна сметка отговаряме за надзора на небанковия финансов сектор и съответно комуникацията ни с цялата финансова индустрия е ежедневна, регулярна и непрекъсната“, заяви през май 2015 г. Мавродиев отново пред БНТ.
I Конфликт с Иво Прокопиев
Междувременно той влезе в конфликт със съиздателя на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев, след като двете издания публикуваха серия от статии за призоваването му по делото срещу Банев. През 2015 г. КФН наложи рекордна глоба от 150 000 лв. на „Икономедиа“, която обаче съдът отмени като незаконна. След това Мавродиев заведе дела срещу трима журналисти от „Капитал“ заради техни изказвания, че глобата е била негово отмъщение заради въпросните публикации.
Макар че трите дела бяха еднотипни, две от тях завършиха с оправдателни присъди, а третото – с осъдителна. Миналата година СГС прие, че съдебният репортер Росен Босев е оклеветил Мавродиев, твърдейки, че той е улеснил „изпирането на сума, придобита от наркотрафик“, но го оправда за коментара му за „появата на г-н Мавродиев като правен консултант в една схема за пране на пари от наркотрафик“.
В същото време Иво Прокопиев осъди бившият председател на КФН за клевета, докато издателят е подсъдим по т.нар. дело „ЕВН“ за приватизацията на миноритарните дялове на дружеството на борсата, образувано по сигнал именно на Мавродиев.
Той не пропусна да спомене издателя на „Капитал“ и в последната си изява пред бТВ във вторник, определяйки медиите му като „терористична групировка“, която упражнява „подривна дейност срещу ББР и атака срещу правителството“.
Мавродиев оглавява Банката за възстановяване и развитие от 2017 г. като през това време отново не остана встрани от медийното внимание. Под негово ръководство ББР отпусна кредити за стотици милиони лв. на фирми, свързвани с Делян Пеевски и Румен Гайтански-Вълка. Наред с това „Капитал“ разкри още, че според годишната декларация на Мавродиев за 2018 г. той е получил 434 547 лв. трудови възнаграждения, което е малко над 36 000 лв. месечно. Доход, отреждащ му позицията на най-скъпоплатения държавен служител.
Борис МИТОВ Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
