Даниел Смилов, Портал „Култура“
Последното интервю на Цветан Василев, публикувано в КТБфайлс и „Капитал“, предизвика напрегната медийна тишина в основните телевизии, радиото и другите медии (извън определени острови в интернет). Това – в българска среда – е доказателство за правдоподобност на информацията, въпреки очевидните съмнения в източника – обвиняем по най-крупната стопанска афера след фалита на България от 1996-1997 г.
Тишината по принцип може да се дължи на два факта. Първо, ако в интервюто няма новина и затова за него не си струва да се говори. Второ, ако в него има твърде много потенциално опасни за властта нови и потвърдени стари факти, и затова медиите се ослушват преди да вземат страна. Ако първото обясняваше мълчанието, нямаше да сме някъде към 113-то място по свобода на словото.
Всъщност като цялостна картина на „прeвземане на държавата“ в интервюто няма новина. Василев назовава отново политико икономически кланове, които печелят чрез използване на административния ресурс на държавата:
„Ами те са два клана – единият е Пеевски, който е навсякъде, другият е този на премиера (който очевидно е само на определени места – бел. моя)… Аз казвам, че ако някой твърди, че е правил едър бизнес в България, без да му е налагано да се отчита по някакъв начин, нека да седне на детектор на лъжата и да си признае. Българският политически елит изисква от бизнеса да го корумпира, защото в противен случай мобилизира лостовете на държавната машина.“
Няма новина и в опита на Василев да се изкара „жертва“: той много искал да не го корумпират, но, видете ли, не било възможно заради средата. Жертва в някакъв смисъл Василев наистина става след 2014 г., но дотогава сам е бил – и си признава – сред хищниците: другарувал е с тях, пял е „Назад, назад, моме Калино“ и т.н. Така от песен на песен Пеевски „му влязъл под кожата“ (колкото и сложна от физическа гледна точка да изглежда тази операция). И бидейки под кожата му се оказал „допуснат твърде близо“. На всичкото отгоре започнал да си иска между десет и сто процента от разни апетитни активи, явно възползвайки се от интимността. И т.н.
Василев продължава да отстоява и незащитимата си теза, че смесването на банкерска и инвестиционна дейност не е проблем – по този начин той до голяма степен признава, че „банкерстването“ му не съответства на духа и смисъла на законодателството у нас (каквито и правни трикове да са използвани да се прикрива този факт). А от тези правни трикове следствието е, например, че Виваком хем трябва да е била собственост на КТБ (и сега да е в масата на несъстоятелността), хем пък си е в частни ръце и беше вече успешно продадена.
Новината в интервюто е в плътността на детайлите, която Василев предлага, когато описва схемите. Излизат имена на фирми, адвокати, посредници, конкретни обвинения за скрита собственост. Пример:
„Според Пеевски Борисов, Доган и Сталийски трябвало да получат бонуси (по 10% собственост от дяла, който беше приватизиран, според схема, публикувана в блога на Мирослав Иванов – бел.ред) затова, че разрешават сделката…
Съзнавате в момента какво казвате – че премиерът на една европейска държава има скрит интерес и собственост в „Булгартабак“.
Ами, бил му е обещан. Аз лично не съм говорил с него на тази тема. Това беше към онзи момент. А и появилите се диаграми в някои сайтове са рисувани от адвоката на Пеевски Александър Ангелов. За това имам автентични доказателства. Дали сега това стои, аз не мога да знам. Ако някой иска да разрови нещата, да ходи да ги рови. Две-три лихтенщайнски кантори държат цялата тайна.“
И още:
„В периода 2012-2014 г. Вие още сте тандем с Пеевски. Тогава голяма част от обществените поръчки се печелят от фирми, близки до него. Как става това?
Ами, питайте Борисов! Как всички негови кметове са подписали договори с „Водстрой“? Какво е „Водстрой“? Това бяха два продънени самосвала. Това е една пощенска кутия за кражби.
Как функционира?
Елементарно. Елиминира се останалата конкуренция, подписва се договорът с „Водстрой“, която пък подписва договори с подизпълнители, взема си своите 10-15%, останалото го хвърля на другите фирми. Дори и това не им дава, защото са завлекли половин България, заплашват ги, ако някой си иска парите. Вижте също така какви договори са подписвани от ЖП инфраструктура с „Водстрой“ при министерстването на Ивайло Московски– рамкови договори, които са престъпление. Вижте и престъпните договори в „Държавен резерв“ – как е направен ремонтът на нефтените бази от „Водстрой“ и ИПС.”
Тези приказки не са от слухове и от случаен свидетел. Василев е бил много навътре в управлението на страната и би трябвало да знае подобни неща от първа ръка. Въпросът е дали казва истината или просто лъже, за да спаси собствената си кожа. Ключовият въпрос обаче е иска ли някой да научи тази истина и правят ли се институционални стъпки, тя да бъде разкрита. По всичко изглежда, че институциите у нас са възприели тезата, че Василев лъже и няма какво да се разследва по неговите приказки.
В „една нормална държава“ – израз, който е достатъчно красноречив за ситуацията ни – след подобни обвинения събитията биха се развили по следния начин:
– Министър председателят – сам или чрез говорител – веднага би направил кратко, но категорично изказване, че подобни твърдения за негова скрита собственост в компании са неверни и би призовал съответните институции да потвърдят тези му думи, предлагайки да им сътрудничи по всякакъв начин. Също така, веднага би помислил и за тежки дела за клевета срещу направилия обвиненията;
– Прокуратурата би излязла с добре аргументирано становище защо се (или не се) самосезира в случая. Не би било достатъчно да се подметне в телевизионно интервю, че не се коментират думи на обвиняем, беглец от правосъдие;
– Службите на държавата – ДАНС, например – би трябвало да знаят кой е реалният собственик на ключови активи, въпреки схемите с прикриване на собствениците. Все пак тези собственици – ако наистина са такива – трябва да упражняват някакъв контрол чрез посредници – адвокати и пр. Василев споменава конкретни имена, чиято дейност сигурно е известна или лесно може да бъде проверена.Един доклад по подобни проверки (па макар и засекретен пред парламентарна комисия) би сложил край на спекулациите в едната или другата посока. Факт е, че такъв няма;
– Парламентът би се опитал да изясни ситуацията с цел да изчисти името на премиера.
Какво се случи у нас?
– Премиерът се дразни и се сърди само от споменаването на името на Пеевски във връзка с него;
– Същевременно поръчки за фирми на Пеевски (формално не негови) в един момент бяха спрени;
– Премиерът каза, че Пеевски си тръгва, без той да отиде никъде;
– Чия е „Булгартабак“, не се знае;
– Подуправителите на БНБ бяха преназначени в огромното си мнозинство и певецът от дуета „Назад, назад, моме Калино“ почти изкара мандата си;
– За КФН се установи, че няма нищо общо със случая КТБ, макар че самата банка е листвана на фондовата борса, както и много от дружествата от „инвестиционния портфейл“ на Василев;
– Прокуратурата откри, че е нямало никакви основания да започне следствени действия на „опита за убийство“ на Пеевски от Василев, след като тези действия провокираха масово теглене на пари от банката…
И т. н. И т. н.
Новина всъщност май наистина няма и в това е трагедията.
Информационна агенция „Зарата“ публикува анализа на Даниел Смилов от Портал „Култура“.
