КОРЕН
При корена се връщам, благодарна,
на къщата, останала ми вярна,
на веселата песен на капчука
и на потока, който все бълбука,
на прага изпочупен и прогизнал,
на кучето, което пак ме лизва,
на кестена, провесил клони ниско.
Дойдох се незабравена и близка,
щастлива, че отново ме познаха.
Да поседя под майчината стряха,
отново да полегна на миндера,
софрата да избърша за вечеря,
градината да прекопая, двора
и със съседите да поговоря,
вода от кладенеца да извадя
и старите си дрехи да изгладя.
Дойдох си пак, макар и след години
от шум и суета да си почина,
да си поплача и да си попея
и здравеца повехнал да полея.
На бор и на трева да се надишам
и стихове, дойдох, за да напиша.
При корена, под майчината стряха,
щастлива, че отново ме познаха.
Това прекрасно стихотворение е част от стихосбирката „Душа и тяло“ на Татяна Янева Кларк, посветена на покойния, безкрайно талантлив и обичан от старозагорци Хасан Смирнов – музикант, художник, поет и писател.
