От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 898
[ad id=“225664″]
В България, една от трите европейски страни с най-много археологически паметници, е открит уникален по рода си храм-светилище при с. Татул, Момчилградско. Като всички мегалитни обекти, то е създадено в дълбока древност и местността е обитавана непрекъснато чак до Средновековието. Забележителният скален масив е обожествен още от хората на каменно-медната епоха в края на V хил. пр. Хр. Синхронно с останалите източнородопски мегалитни паметници, първите изсичания в камъка са направени през къснобронзовия период или във втората половина на II хил. пр. Хр. Дейността по оформянето на скалите е продължена през желязната епоха, като комплексът непрекъснато се е разраствал. През последните векове на старата ера е построен великолепният храм в архитектурен стил, с който биха се гордели и елинските градове. Предполага се, че е хероон на легендарен тракийски цар, може би на самия Орфей. Каменният връх на невисокия и изявен хълм е оформен от човешка ръка като пресечена пирамида. Върху изравнената площадка са издълбани четириъгълен саркофаг, ориентиран на изток, стълбища, засечки на несъществуващи днес зидове, ниши за полагане на даровете. Уникален е триметровият, дялан направо в земята, свещен кладенец, с малък квадратен отвор отгоре, където жреците полагали остатъците от принасяните на боговете дарове. Край пресечената пирамида и гробницата е оформен кръг от глинени огнища олтари (над 30 на брой), върху които са извършвани жертвоприношения. Според Кенет Гарет, един от фотографите в екипа на National Geographic, заснел филм за Перперикон и Татул, “тези уникални археологически находки се нареждат по своята значимост до египетските пирамиди и до пирамидите на маите”, а светилището, което е служило и за астрономически наблюдения на изгрева и залеза на слънцето, е наречено от екипа “Българският Стоухендж”.
