ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 5, 1990 г.
МИЛОСЪРДИЕ – ПОЗАБРАВЕНО, НО НУЖНО
Струва ми се, че днес милосърдието е точен еквивалент на стремежа ни да преобразим живота си. След като го бяхме заменили с недостатъчна сърдечност в отношенията ни, сега преосмисляме забравената християнска ценност – човеколюбие. Кръгът, в който се въртяхме като живи роботи, се разкъсва от монументалната си примитивна форма. Защото времето вече разчупва щампираното поведение на духа и със способността си да намалява или покрива със забрава стари събития извиква на живот поизместеното ни чувство за съпричастност и взаимна подкрепа. В този смисъл създаденото в края на януари тази година благотворително дружество „Милосърдие” – първото в страната, отваря вратата си за „чудото” да съпреживяваме, да се разграничим от отчуждението, да скъсаме с дребните подлости, да се научим отново на отношения, в които са важни две неща: да бъдеш честен и да правиш другите щастливи. Това е обединило усилията на журналистите Павел Кънев и Лъчезар Лазаров, и библиотекарката от библиотека „Родина” Доля Чикакчиева да основат благотворително дружество „Милосърдие” в Стара Загора. Разговарям с Доля Чикакчиева – зам.-председател на изпълнителния съвет, за устава и целите на това възраждащо човечността ни дело и ме впечатлява мисъл, написана на работното й място: „Не е достатъчно, че не си направил нищо лошо, щом не си направил нищо добро.” И разбирам защо наистина имаме нужда от дружество „Милосърдие”. Неговата сила е в способността му да е внимателно към онази категория хора, които имат нужда от подкрепа – морална и материална. Активистите на дружеството – лекари, социолози, представители на домовете за деца, инвалиди и старци, знаят какво значи да дадеш малко щастие на нещастните и страдащите хора, да се слееш с техния свят и да споделиш радостите и страданията им. Дружеството изцяло се опира на един жизнено важен, свободен от всякакви канони принцип: да пази и тачи святи и съкровени за всички неща – справедливост и милосърдие. Присъствието на Негово Високопреосвещенство старозагорския митрополит Панкратий и Епископ Галактион в дейността на дружеството го свързва с християнските ни традиции. А даренията на фирмите „Елта” и „Компас”, на хор „Йоан Кукузел Ангелогласният”, на фонд „Детство”, на множество граждани го родеят със стремежа за духовно извисяване. Но има и друго – необяснимата мълчалива съпротива на БЧК, който сякаш чрез това дружество се терзае от мисълта за примитивизма в дейността си и уж го подкрепя, а не го подкрепя. Но, според мен, това чувство е познато на хора, които започват да съжаляват за пропуснатите години, за изтеклите и неизползвани шансове. Дано една такава вътрешна борба им помогне да преодолеят раздвоението си. А дружество „Милосърдие” успя да осигури средства и визи за лечението на малкия Деян, помага материално на всеки нуждаещ се от подкрепа дом, стана съпричастно на болката на семейство с пет деца, загубило едно от тях поради тежко заболяване, чрез изказаното съболезнование и дарената сума. Негова цел е и построяването на детски социален комплекс в града ни.
Не се съмнявам, че след като се създава, за да проникне обмислено в нашия живот и тенденциозно да ни накара да забравим задоволеното злорадство и се научим да уважаваме чуждото нещастие, дружество „Милосърдие” стъпва върху здрава, жизнено важна основа. Благословена да е дейността му.
Д. КАБАИВАНОВА
