Администрацията на президента Румен Радев ще трябва да разсекрети прословутата стенограма от срещата на „Дондуков“ 2 през 2014 г. от времето на Росен Плевнелиев, посветена на КТБ. Това е решението на Административния съд в София по жалба на Атанас Чобанов от „Биволъ“.
Самият Чобанов пусна заключението на съда:
Магистратите отменят отказа на президентския екип да предостави стенограмата по Закона за достъп до обществена информация и връщат преписката в институцията за ново произнасяне по нея, става ясно от съдебното решение. То обаче не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) в срок от 14 дни. Сега големият въпрос ще е дали президентът Радев и екипът му ще обжалват.
До казуса се стигна, след като в началото на 2017 г. бе пуснато заявление по Закона за достъп до обществена информация от Чобанов и „Биволъ“ с искане стенограмата за КТБ да бъде предоставена. На 26 януари обаче главният секретар на президента Димитър Стоянов отказва да даде документа. Преди това същото се случи и по времето на Плевнелиев, когато стенограмата първо бе поискана от гражданина и юрист Стефан Стойков, а след това и от тогавашния лидер на БСП Михаил Миков.
На срещата при Плевнелиев през юни 2014 г., посветена на ситуацията с КТБ, бяха председателят на парламента, министри, лидерите на парламентарните партии и на тези с представители в Европейския парламент, гуверньорът на БНБ, подуправителят на банката. Преди по-малко от месец главният секретар на Румен Радев отново отказа документите от разговора, този път по заявление на „Прас-прес“.
Мотивът – в нея „се съдържа информация от категорията „професионална тайна“ според Закона за кредитните институции“.
Според въпросния закон професионална тайна в случая е:
„Информацията, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него“.
Така според Димитър Стоянов нямало „надделяващ обществен интерес“. Според съдът обаче това не е така. От решението става ясно, че съдът не смята позоваването на Закона за кредитните институции от страна на президентската администрация за уместно като аргумент за отказ на информация. Особено на фона на това, че на срещата присъстват хора, чиито длъжности не предполагат и пред тях да бъде разкривана „професионална тайна“, ако такава е имало.
