Г-н Ангелов, започна дългоочакваното Председателство. Оправдава ли засега очакванията?
Кулминацията на Председателството, доколкото аз разбирам, е ремонтът на една административна сграда, в случая на НДК. Ремонтът е готов, явно Председателството върви добре. За съжаление истината е малко по-тъжна. Въпросният съюз се председателства от държава, която се намира в мониторинг. Тя не е в пълна степен член на Съюза. Тези въпроси, може би, българският политически елит трябваше да постави – кога ще бъдем приети в Шенген, ще бъдем ли приети и кога в Еврозоната. Може би тези неща трябваше да се опитат да решават, а не съдбата на Западните Балкани, която в никаква степен не зависи от България.
Не е ли важна темата за Западните Балкани? Според мен това е един от начините България да се наложи като лидер в региона?
Не. За България е важна нейната лична перспектива. Не считам, че България може да реши съдбата на държави като Сърбия, ако щете и Албания. Приемането на тези държави изобщо не е на дневен ред, не е част от дори средносрочната перспектива на европейския съюз. Той има много по-сериозни проблеми. Излизането на Великобритания няма да може да бъде компенсирано с приема на Албания. Много по-важно е от тук нататъка как ще се развият отношенията с Велобритания, тя все още е важен геополитически фактор, важен геополитически играч.
Полското правителство говори за референдум през лятото за това дали Полша да остане в Европейския съюз. Този съюз има екзистенциален проблем дали ще продължи да съществува. И ако продължи да съществува – защо? На това трябва да отговори г-н Юнкер. А не да обяснява, че харесва България защото харесва Бойко, шопска салата и луканка. Аз не очаквах да чуя това.
А какво очаквахте?
Очаквах да чуя перспективата пред България, перспективата пред Съюза. Очаквах сериозни политически изказвания. Такива липсват. Това, че г-н Туск прочете една страница на български език е трогателно. Но от това не следва абсолютно нищо. Като съдържание това бяха общи приказки. България трябва да очаква съвсем други неща – да уточни собствения си статут, какво ще правим ние. Нашата икономика как ще се развива? Ще бъдем ли приети в Шенген и кога? Ще бъдем ли приети в Еврозоната и кога?
А България има ли изобщо капацитет за това Председателство, според Вас?
То и еврочиновниците, които дойдоха и ще идват, са тотално неподготвени. Те говорят за ракия, шопска салата и луканка. Така че ние не сме поставени пред необходимостта да бъдем подготвени. За какво да бъдем подготвени? Да дадем луканка? Ще намерим луканка. Има в търговската мрежа луканка, на г-н Юнкер може да му бъде нарязана луканка моментално. Това е едно предизвикателство, което считам, че ние лесно можем да преборим.
Така казано, изглежда, че чудесно се справяме.
С луканката – да, но с шопската салата изглежда продуктите ще бъдат от други краища на континента. Юнкер ни поставя в много трудно положение – той иска продукти извън сезона за шопска салата. Разбирате ли вие пред г-жа Павлова какви геополитически предизвикателства възникват? Ние трябва да се мобилизираме като нация и да се преборим като народ с липсата на домати през януари.
А ако оставим страната настрана, българските политически партии имат ли капацитет за говорене и мислене по сериозни теми?
Ако имаха капацитет, очевидно държавата ни нямаше да се намира в това състояние. „Партии“… За някои структури, като например ГЕРБ, „партия“ е силно казано. Една група от рентиери и роднините им не може да бъде наричана „политическа партия“. Поради тая причина продължаваме да говорим за шопска салата и луканка.
[ad id=“263680″]
ГЕРБ са много горди, че са постигнали стабилност. Сякаш и опозицията им помага и не клати много-много стабилността?
Стабилност в какво? Падението е стабилизирано. Продължава си с пълна сила. И гледам, че опозицията не е безкрайно недоволна. Говорят се едни общи приказки… В това отношение г-н Ахмед Доган е прав – в момента няма политически субект, който да е подготвен за властта, който наистина да иска властта. БСП за власт не говорят.
А за какво говорят?
За балдъзата на Делян Добрев. Сигурно подобна шуробаджанащина трябва да бъде разобличавана, но важни са причините, заради които се е стигнало до нея. А тях никой не иска да ги дискутира. Така както се разпределят ресурските в България, дори 50% ръст годишно да се постигне, това едва ли ще засегне повече от 1% от населението. Останалите 99% няма да разберат, че е имало ръст – всичко се разпределя между малцина.
Как си представяте сериозния политически разговор. За какво трябва да се говори, за да се променят нещата?
Първо трябва да се изградят икономически приоритети. Какъв тип икономика трябва да развива тази страна? Основата на икономиката е собствеността. Трябва да видим какво е отношението към държавната собственост. То е меко казано неправилно. Ще дам един пример – след като чешката държава взема решение да продаде своето подразделение ЧЕЗ-България, защо Националната електрическа компания не си подготви оферта и да си го изкупи обратно?
Държавата не беше много добър собственик, когато го продаде.
Това кой го казва? Как можеш да бъдеш лош собственик на един монопол и да го прехвърлиш в частни ръце? Очевидно прокуратурата казва друго – щом има повдигнати обвинения, значи сделката има проблем. Не е ли логично да си го купи пак държавата? За мене е. Но това е въпрос на политическа визия.
Друг пример ще дам – болниците. Това, което спешно трябва да се направи е да се прекрати финансирането на частни болници. Ако вие се чувствате достатъчно богат и считате, че в частна болница ще си платите по-добра услуга, заповядайте в частна болница, платете си. Тази частна болница ще си плати данък върху печалбата, която е реализирала и всичко ще е наред. Но тия пари, които всички ние наливаме в тая здравна каса, трябва да отидат в държавните и общински болници, където ние и децата ни да си получим безплатно здравеопазване. То не е безплатно, а е това, за което сме си платили.
Изглежда въпросът е дали здравето е стока или основно човешко право.
За мен не е стока. Нито здравето, нито образованието могат да бъдат бизнес.
[ad id=“263680″]
