ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 27, 1991 г.
СТРАНИЧКИ ОТ ИСТОРИЯТА
КРАЯТ НА ОРИЕНТАЛСКАТА ИЗОСТАНАЛОСТ
В началото на ХХ век старозагорската промишленост навлиза в периода на един 15-годишен подем. Периодът на първоначалното натрупване на капитали е на завършване. Държавните облекчения и поощрения, появата на банковия кредит, развитието на транспорта, нарастването на пазара като доставчик и консуматор създават възможности за излизане от рутината и ориенталската изостаналост. този период може да се характеризира с понятията: конкуренция, механизация, модерна технология, европейска стандартизация. Нека се върнем отново към АД „Напред“.Едно след друго тук навлизат: двигател „Тапги“ – 10 к.с., ковашки чук, струг, динамомашина /първата в Стара Загора/, вътрешно елосветление /първото в Стара Загора/, оксижен. Тук се извършват леене, коване, стругуване, заваряване и галванизация – и двете за първи път в Стара Загора. В „Напред“ се изработват части и се извършва ремонт на двигатели за автомобили, вносни английски въртачки. М. Харитонов конструира и пуска в масово производство първите лозопръскачки, известни с името „харитонки“. Усвоява се производството на унгарски царевични роначки, верижни помпи за напояване, центрофуги за мед. Между Балканската и европейските войни 16-годишният син на Харитонов – Борис-Богдан, конструира и изработва действащи модели на локомобил и динамо, които заедно дават ток. Същият конструира и построява собствен модел двигател с вътрешно горене – 2 к.с. В епичните боеве в Завоя на Черна този изключително надарен младеж загива като войник доброволец. Неговата преждевременна смърт е неоценима загуба за току-що зараждащото се старозагорско машиностроене. През 1943 г. в Стара Загора се основава второ механотехническо предприятие – сдружението Вълканов-Георгиев-Тютюнджиев. В тяхната работилница „Прогрес“ се извършват ремонти, произвеждат се помпи за напояване, центрофуги, машинни части. В борбата за оцеляване в бакърджийското производство преднина взема сдружението на братя Милан, Петър и Иван Азманови. През 1909 г. преминава на фабрична технология бакърджийското производство. Под ръководството на Иван Азманов, завършил индустриална химия в Дрезден и минно инженерство във Фрайбург, на базата на бакърения цех израства нов – за преработка на отпадъчната мед в син камък, а после и в зелен камък. последователно се откриват и цехове за огнеупорни материали, маслобойна, амбалажни бурета. През 1916 г. Азманови закупуват и първата старозагорска механизирана фабрика за бурета основана през 1900 г. от старозагорското бъчварско акционерно сдружение. При Азманови тази фабрика достига капацитет от 200 бурета дневно. Това сдружение първо в историята на старозагорската промишленост, още в зората на своето развитие се превръща в промишлен комбинат. Надпреварата в модернизацията на производството обхваща и леката промишленост. Трябва да отсъдим приоритета на фирмата Шахънови. те първи се съвземат след Освобождението и започват модернизацията на спиртоварната и винарската промишленост още в 90-те години на миналия век. Освен традиционните вина и ракии в листата на фирмата се появяват вино „Малага“, „Загорска мастика“, вермут, ликьори. На много фирмени бланки и търговски етикети се появяват златни медали от международни изложения. Появяват се и други силни конкуренти: винарските къщи на Матееви, Баеви, Любенови. В началото на века те осъществяват нови технологии и нови асортименти за износ. На изложението в Брюксел през 1905 г. Любенов получава златен медал, а в Париж – 1909 г. – „Гранд при“. Особено характерно за новаторството в спиртовара е появата на новото, неизвестно досега, пивоварно производство. Осъществява го през 1904 г. бирената фабрика на АД „Бъдещност“, начело с чешкия възпитаник д-р Кожухаров. Фабриката е оборудвана с немски и чешки машини и инсталации. С бързи темпове се обновява мелничарската промишленост. През 1905 г. Иван Маринов подменя купения в 1897 г. парен двигател с мощна парна машина „Ростон Проктро“, внесена от Англия и монтира нова мелнична апаратура за производство на търговски брашна. М,еп 1905 г. с конкуренция на Маринов Никола Капитанов извършва генерално превъоръжаване на своята мелница. Водната тяг е сменена с мотор „Танги“ от 20 к.с. През 1910 г. тук е монтиран втори мотор „Танги“ от 45 к.с., 4 вносни френски камъка, миячна машина, сита. Още преди Балканската война Капитановата мелница е успешен конкурент на българския, турския и гръцкия пазар. През 1911 г. Командитното дружество Стефан Пискюлев – хаджи Михо Червенков построили в района на гарата нова маслобойна, оборудвана с машини от Германия. Това предприятие първо започва модернизацията на маслобойната промишленост, основно променяйки технологията на старите яхни. През 1911 г. Събирателното дружество Василев-Димчев успешно завършва тригодишните експерименти и произвежда първия промишлен безир. С това то открива началото на ново производство и прибавя нова слава на старозагорската промишленост. Интересна е конкурентната борба между двете тютюневи фирми – Пашоолу и Драганови. През 1905 г. Стефан и Христо Драганови внасят първата машина за рязане на тютюн и започват да пълнят пакети с ръчно свивани цигари. В отговор Къньо Пашоолу също започва такова производство. През 1910/1911 г. той прави нова смела крачка – внася папиросни машини от Германия и пуска първите кутии „Конче“. На лицевата страна е изобразен паметникът на „Цар Осовободител“ – име на неговата тютюнева фабрика. Веднага след Пашоолу папиросни машини внасят и Драганови. Тук ще се родят по-късно и прочутите цигари „Слънце“. Нека не отминаваме и табашката промишленост: първо започва нейната модернизация сдружението Пейков-Господинов със закупени през 1913 г. от Германия машини и оборудване. То първо в Стара Загора започва производството на гьон, юфт и бланк по европейска технология. Може да се каже, че модернизацията обхваща всички промишлени дейности. Щастливото бъдеще, което тя им обещава, обаче бе помрачено от избухналата Първа световна война и съпровождащата я военновременна криза.
Петър КОЕВ
