Автор: Владислав Иноземцев 1 – на снимката
[ad id=“225664″]
Преди 73 години, през пролетта на 1945-та, известен германски политик 2 , възведен на трона 12 години преди това от престарелия отиващ си президент 3 и чиито грешки, както вече знаем, се свеждат до това, че не се е ограничил с анексията на Австрия и Судетите, произнася своята знаменита фраза, че германският народ, отстъпващ във войната с армията на болшевиките и техните съюзници, е недостоен за своя фюрер и затова трябва
да изчезне от лицето на земята
Малко преди това, на 19 март, той подписва заповед N002711/45, с която се разпорежда незабавно да се пристъпи към тотално разрушаване на промишлената и транспортната инфраструктура на търпящата поражение във войната Германия. Годините, завършли с неговата смърт, влизат в историята като една от най-трагичните епохи, които някога е преживявало човечеството.
[ad id=“263680″]
Днес, разбира се, светът е друг, но съвсем скоро чухме от друг вожд (4), добрал се до властта по крайно подобен начин и известен с „мирното“ увеличаване на собствените територии, че е готов не само за решително противопоставяне на противниците си, но, по същество, за
глобална ядрена война,
ако неговата страна, която упорито „привлича огъня на противника върху себе си“, бъде подложена на риск от унищожение.
„За какво ни е свят без Русия“, попита той зрителите в поредния филм за самия себе си, заснет от проверен придворен документалист(5).
И такова радикално преместване на акцентите, при това предприето в далеч не толкова сложна ситуация, като онази, в обсадения Берлин през пролетта на 1945 година, според мен, трябва да ни накара сериозно да се замислим за това, къде, собствено, се намираме в системата от етични и културни координати на света.
[ad id=“236999″]
Дълго можем да спорим за това, доколко адекватно възприемат в Кремъл собственото си място в света, степента на заплахата от западните „партньори“, потенциала на руските въоръжени сили и армиите на потенциалния противник и т.н.
Но сама по себе си заявената готовност да унищожиш света, „в който няма да я има Русия“, заслужава отделен – и неемоционален – анализ.
Тази готовност означава, че Русия – страна, цялата история на която представлява поредица от заимствания (от религиозни и идеологически до технологичесни и културни) на европейски практики, няма да се спре пред унищожението на оригинала, калъпа от който е направена.
Че хората, родени в града(6), построен от Йохан Браунщайн (7) и Готфрид Шедел (8), Доменико Трезини (9) и Карло Росси (10), Жан Батист Леблан (11) и Огюст Монферан (12), и които по силата на съдбата сега са се прехвърлили зад червените тухлени стени (13), умело изкопирани от Марко Руффо (14) и Пиер Антонио Солари (15) от замъците на Скалигери (16) и Сфорца (17), са готови да унищожат Атина и Рим, Париж и Лондон, ако това изисква текущият момент.
[ad id=“225664″]
Тези, които картинно позират на Великден в отвратителнния кич (18), посторен на мястото на църквата, безжалостно взривена в миналите времена от техните предшественици по комунистическа партия и „органи на сигурността“, няма да се разплачат, ако изчезнат катедралата „Свети Петър“, пинакотеките (19) и музеите на Ватикана. И от разбирането на това на човек му стана наистина страшно.
И работата не е само в паметниците от миналото.
През последните десетилетия хората са създали не по-малко отколкото за цялата предишна история – и е достатъчно да погледнем няколко точки на картата на света, за да разберем, че мнозинството от това не е било построено в Русия.
Какво ние, руснаците, можем да противопоставим на мостовете и пътищата на Китай, на 146-метровия басейн издигнат на 200 метра височина в Сингапур, на почти километровия небостъргач Бурж Халифа в Дубай?
Пътя между Москва и Санкт Петербург, който не може да бъде пуснат в експлоатация повече от 20 години? Стадион „Зенит“, най-скъпия в света? Жилищата, които строим с 4% от темповете на Китай?
[ad id=“263680″]
Да не говорим за това, какви автомобили и компютри, самолети и ракети се произвеждат в света и в Русия.
И самото разбиране, че страната, която стремително изостава от останалия свят, е способна да го унищожи, предизвиква
тръпки от страх
Иска ми се да попитам – къде все пак се намираме? Териториално, както и преди, в далечната източна периферия на Киевската Рус. Технологично и икономически, ако се изразим с думите на един от най-известните руски милиардери, с които сега трябва да сме солидарни, „в г…з“. Но в морално и културно отношение?
На този въпрос аз не намирам отговор.
********************************
1. Владислав Иноземцев – руски икономист и политик, автор на над 300 публикации, публикувани в САЩ, Великобритания, Франция, Германия
2. Адолф Хитлер
3. Паул Хинденбург
4. Владимир Путин беше посочен за наследни на президентския пост от Борис Елцин
5. Андрей Кондрашов, автор на документалния филм „Путин“, излъчен непосредствено преди президентските избори
6. Санкт Петербург
7. Йохан Браунщайн – германски архитект, посторил Екатерининския доврец в Санкт Петербург
8. Готфрид Шедел – германски архитект и строител, проектирал камбанарията на Киево-Печорската лавра, както и прочутия Меншиковски дворец в Санкт Петербург
9. Доменико Трезини – швейцарски архитект и строителен инженер, първи проектант и архитект на Санкт Петербург, оформил европейския му облик и издигнал някои от най-емблематичните негови сгради
10. Карло Росси – италиански архитект, проектирал Дворцовия и Сенатския площади в Санкт Петербург
11. Жан Батист Леблан – италиански архитект, главен архитект на Санкт Петербург
12. Огюст Монферан – френски архитект, проектирал Исакиевския събор в Сакт Петербург
13. Кремъл
14. Марко Руфо – италиански архитект, по чиито проект са посторени много от съвременните, каменни сгради в Москва, както и три от Кремълските кули
15. Пиер Антонио Солари – италиански архитект, заедно с Марко Руфо автор на проектите на Кремълските кули, както и на известната Гранатова палата в Кремъл
16. Скалигери – семейство италиански благородници, господари (podesta) на Верона, тяхна родова крепост е Кастелвекио
17. Сезмейство Сфорца управляват Ломбардия през 16 век, техният дом – замъкът Сфорца в центъра на Милано е световноизвестен
18. Визира се новият храм „Христос Спасител“
19. Пинакотека – художествена галерия, музей на изкуствата
Източник: http://www.faktor.bg
