От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 875
[ad id=“225664″]
Стойка Миланова (1945, Пловдив) завършва цигулка в консерваторията в Москва през 1969 г. като ученичка на Д. Ойстрах. Записала е в кариерата си между 60 и 100 концерта на година – в Австралия, Нова Зеландия, Япония, Хонконг, САЩ, Венецуела. Свирила е в лондонския “Албърт хол”, била е солист на големи оркестри и национални филхармонии из Европа. М. Кампбел включва Миланова (1980) в “родословното” дърво на великите цигулари, наред с имената на Корели, Вивалди, Паганини. През 1995 г. Американският биографичен център я номинира за “Жена на годината”. Носител е на множество награди: златен медал на VIII международен фестивал на младежта и студентите в Хелзинки (1962), златен медал от международния конкурс “Кралица Елизабет” в Брюксел (1967), първа награда и медал от конкурса “Карл Флеш” в Англия (1970), Гран при дьо диск “Шарл Крес” в Париж (1973), наградата за изкуство “Златният стрелец” в Рим (1979). Свири на цигулка “Гуарнери дел Джезу” от 1733 г., включена в световните каталози под името “Консолу”.
