Стенли – в преследване на щастието
[ad id=“225664″]
„Исках да ставам моряк, много ми се пътуваше. От малък исках да видя света. Аз съм от малко градче – Велики Преслав. Но явно музиката надделя”. Това разказа Станислав Сланев – Стенли в интервю за Мон Дьо.
„Понякога си казвам: „Боже мой, защо не запях някоя музика, която да се усети повече от хората, по-комерсиална”. Замислял съм се, но никога нямаше да го направя”, разказва Стенли.
Сега се радва на новата си група.
[ad id=“263680″]
„Направихме много интересна група, свирим само мои неща, които съм писал през годините”, разказа музикантът.
Един от най-хубавите, но и изстрадани периоди от живота му е времето с „Тангра”.
„През 86 г. обаче усетих умора. Исках да се правят нови песни, а групата не искаше. Пристигна договор да се работи в чужбина, а там работата е да свириш по заведения. Забравяш за творчество и за всичко. Казах им, че съм дотук и останах в България”, разказва Стенли. Напуснал групата заради личностни интриги.
След това получил покана от руската група „Алиса” да бъде втори вокалист. Той обаче имал договори с групата „Спринт” и не е могъл да приеме предложението.
За цената да е това, което е.
„Още живеем под наем със семейството ми. Приятелите намаляха”, разказва Стенли.
