Старозагорский Киприан: Започвам своето слово с особено вълнение. Иска ми се да почувствате благодарността и обичта, които изпълват сърцето ми.
Уважаема г-жо Микова-областен управител на област Стара Загора
Уважаеми г-н председател на общински съвет –Казанлък
Уважаемо г-жо градоначалник на община Казанлък
Уважаеми дами и господа общински съветници,
Уважаеми почетни и вписани в почетната книга на Казанлък граждани,
Обични в Господа братя и сестри,
Започвам своето слово с особено вълнение. Иска ми се да почувствате благодарността и обичта, които изпълват сърцето ми.
Наистина висока чест е удостояването ми със званието „ Почетен гражданин на град Казанлък“, предложено от кмета на Община Казанлък г-жа Галина Стоянова и гласувано от членовете на Общински съвет-Казанлък , но тези мои чувства не са свързани само с отличието, което днес получавам и определено не са от сега.
В моето родно място, в нашия прекрасен Казанлък, има много добри и сърцати хора, които заслужават подобно звание. Градът ни е символ на родолюбие и възрожденска българщина, на виталност и православен дух.Те са носени в сърцата на предците ни , а днес са във вашите, днешни мой съграждани.Всички вие с труда и вярата, със скромността и надеждите си, правите делника на Казанлък пълнокръвен и съзидателен. Истинският просперитет на града ни се крепи на вашите рамене.
Благодаря на Бога, че ми даде възможността да израсна сред вас, в сърцето на нашата родина. Благодаря на майка ми, която тук ми даде толкова много обич и надежда в доброто. Толкова много, че ще топлят сърцето ми през целия ми земен път, а вярвам и след това.
Дължа много думи на признателност към моите учители, които ми помагаха, докато израствах край тях. Незабравими са ученическите ми годините и в първите ми класове, и след това в овладяване съвършенството на музиката . Огромна признателност и обич изпитвам към прекрасната вече покойница Петя Павлович и сегашния диригент на хор „Севтополис“-г-жа Дора Кошева, които от детска възраст ме преоткриха и ме въведоха в красотата на музиката. Още веднъж оценявам с какви прекрасни преподаватели ме срещна Бог. Сигурно всеки един от нас има такива трепетни спомени и сега ми се иска да споделя, че е хубаво по-често да се връщаме към тях, защото са истински, а истината е над времето.
Знакова по пътя ми беше срещата с отец Петко Мотев. Чрез него и вярата му прекрачих прага на родната ни Църква. Първите църковни служби, песнопенията, разговорите с него-тези неща наистина не се забравят. В думите ми има благодарност към отец Петко не само за положените грижи, но и за доверието към това малко и търсещо себе си момче, каквото бях тогава . Доверие, което и сега чувствам като видима опора.
В различни периоди от живота ни, Бог праща хора, които ни помагат като Симон Киринееца, за да пренесем кръста си на определено разстояния. Наставленията, молитвите, обичта на някои от тях са с нас до края на земните ни дни. Без тях не можем, а и животът ни ще бъде друг.
Бог наистина е любов/1 Йоан.4:8/, защото ми откри пътя към дядо Панкратий, който ме роди духовно. Под неговата мантия приех монашеството и станах част от духовното сърцето на един невероятен човек,архиерей и наставник. Малко е да кажа, че моите лични спомени за блаженопочиналия Старозагорски митрополит са светли и сияйни. Те са като корени, които черпят от живителната влага на духовността му, за да ме подкрепят в архиерейски ми делник. Уроците му са вечният зов на истинското православие, а неговото добро сърце, тихо доказателство за благодатта, която изпълваше душата му.
Днес, отново искам да споделя, че ще се старая да подражавам на дядо Панкратий в обичта му – обичта му към страдащите, към православните епархиоти, към всички. Надявам се да помагам на хората, както моят духовен старец, към които той пристъпваше с Христова любов, Христова истина и Христово милосърдие.
Благодаря от сърце на членовете на Общинския съвет на град Казанлък за високото отличие, благодаря на кмета г-жа Галина Стоянова за добронамереността и подкрепата. Благодаря на всички ви!
Вашето доверие означават много за мен като духовник и архиерей на Богохранимата Старозагорска епархийска църква. То е доказателство за добрите ви чувства не само към моята скромна личност, но и към родната ни Църква и нейното спасително дело за всяко вярващо сърце.
Казанлък винаги и бил и ще бъде в моето сърце, където и Църквата да ме призове на служение, затова вдигам десница и благославям моя град, красивата розова долина и прекрасния ни български народ, с който винаги сме призвани за милосърдие , добротолюбие и най-вече миротворство.
Бог да в благослови скъпото ни отечество Майка България! Неговият мир и велика Му милост да бъдат с народа ни и с всички вас! Амин!
