Самостоятелна изложба открива на 25 октомври от 18 часа в зала „България“ на Софийската филхармония, старозагорецът Станил Попов. Струва си да се види!
Станил Попов е роден в Стара Загора през 1987 г. Учи в ГПЧЕ „Ромен Ролан“, след това в УАСГ. Усеща, че неговият път е път на творец, нуждаещ се от възможността да вижда света в различна перспектива и ракурс, да го изживява и пресъздава по различни начини и под различна форма. Завършва „Пластични изкуства“ в Страсбург и от 8 години живее и работи там. Участва в множество съвместни изложби, колективни салони… Прави и първата си самостоятелна изложба в Страсбург.
– Как бе приета?
– Изключително добре. Това наистина дава самочувствие и увереност.
– Какви творби представяте в зала „България“?
– Общо са 30. Петнадесет от тях – масло, 15 – модерна дървопластика барелеф.
Съобразил съм вида на творбите с усещането си Софийската филхармония като институция на културата – една от най-уважаваните от мен заради създаваното там, заради духа и таланта в този свят на музика. За мен е чест точно там да бъде първата ми самостоятелна изложба в България.
Както виждате в материалите няма нищо ново, те са класически. Дървото човек използва за себеизразяване от първите си стъпки, а маслото от няколко века. Новото е, че представям експресивни творби, съчетаващи фигуративност и абстракция1 синтезирана фигуративност.
Те изразяват емоция на един съвременен език чрез два вида различна пластичност. Не бих категоризирал по вид и стил тази изложба. Не намирам рамка, в която стриктно да ги поставя, а и едва ли е нужно.
– Как съчетавате България и Франция в себе си, как виждате живота – пътувате много често?
– Животът в двете страни е различен. Има различни предимства и недостатъчи, позитиви и пречки. Във Франция ги няма огромните и нови възможности, които съществуват в България. В България липсва сигурността на стъпките и установения от векове модел. Франция е възпитана да очаква, търси и приветства, приема новото. България е по-консервативна, но пък го няма пренасищането. Красивото е, че светът е отворен за нас и бих посъветвал всеки млад човек да пътува, да се запознава с различни страни, системи, различно светоусещане и устройство. Не да живее някъде другаде, но да познава различни реалности, да избира, да привнася. В България единственото, което ме тревожи е отношението на хората към самите тях, понякога без усещане за иначе добрата перспектива, без достатъчно самочувствие, подтик да приемеш, да търсиш, да реализираш. Надявам се, че е нужно още съвсем малко време, за да преодолеем и това.
– А изложба в Стара Загора?
– Участвал съм преди време в есенните салони в Стара Загора. Ще съм щастлив да направя изложба и в родния си град.
– Какво предстои?
– Търсене на все по-нови и нови методи за себеизява. Интересни са ми и работя и с дигиталните изкуства – видеоанимация, компютърна графика, 3D… За мен е много важно да се чувстваш свободен, а това означава да разчупваш границите, да създаваш светове, да се запознаваш със светове.
ЗАРАТА пожелава на Станил Попов нито за миг да не спира да открива и да се себеоткрива, и да ни показва в талантливите си творби емоциите, пластичността, реалностите, до които се е докоснал!
