Точно 480 124 гласа. Толкова са гласовете за Българската социалистическа партия (БСП), които я подредиха на трето място в изборните резултати от неделя. За цялото си съществуване левицата у нас е била само веднъж трета политическа сила – точно преди 20 години, когато на избори за първи път се яви бившият цар Симеон Сакскобургготски със своето движение НДСВ. Дори и тогава обаче гласовете за БСП бяха близо 800 000, т.е. почти два пъти повече от днес.
Бившата комунистическа партия никога не е получавала толкова нисък резултат в цялата си история след 1990 г. Дори след едногодишното управление на БСП с ДПС по време на кабинета “Орешарски”, когато символ на правителството се превърна бившият депутат Делян Пеевски, а гражданските протести не стихнаха повече от 400 дни, социалистическата партия получи с около 25 000 гласа повече отколкото сега.
БСП днес е в най-ниската си точка на подкрепа. Слабите резултати бяха посрещнати с половинчато поемане на политическа отговорност – ръководството на социалистите подаде оставка, но председателката Корнелия Нинова запази поста си.
I „Голямата ни грешка и вина“
“Аз няма да подавам оставка. Бях избрана само преди 6 месеца с голямо мнозинство“, каза в понеделник Нинова. Освен скорошното й преизбиране, Нинова посочи още един аргумент, за да мотивира решението си. По думите й тя не иска да рискува „да хвърли партията в хаос“ в момента, когатосе съставя парламент, а може да има и предсрочни избори.
Нинова призна, че избирателите приемат БСП за част от статуквото.
“ Не успяхме през тези години
да докажем, че сме
опозиция и алтернатива.
Корнелия Нинова
„Това е голямата ни грешка и вина – че не успяхме през тези години да докажем, че сме опозиция и алтернатива“, каза тя. И допълни, че друга причина за “тежката загуба”, както сама я нарече, е работата срещу партията от хора в редиците на самата левица.
Според социолога Живко Георгиев откроените от Нинова причини са само част от доста фактори, които са предрешили слабото представяне на БСП на изборите.
По думите му БСП се е превърнала в партия, изразяваща волята на пенсионерите, а не на активните работещи хора, припознавана е като част от политическото статукво в страната, на което се дължи и фактът, че не е успяла да мобилизира протестен вот.
“БСП направи много слаба кампания, но когато се занимаваш с партийни чистки вместо с партийни послания – няма как да бъде друго яче”, каза Георгиев.
I БСП „няма успешен управленски мандат“
Пред Свободна Европа Живко Георгиев обясни, че БСП се е превърнала в “генерационна партия” и за нея гласуват хората над 55 години.
“Сравнително рядко БСП е успявала да увлече гласовете на млади хора. Понякога е успявала да генерира протестен вот, но на тези избори той беше разпределен между други партии”, коментира Георгиев.
Той добави, че провалите в изминалите години тежат на БСП.
“Партията няма успешен управленски мандат и това тежи. Тежат и коалициите с ДПС, макар социалистите сега да не дават повод за критика в тази посока”, допълни социологът.
Сред причините, довели до електоралния срив на БСП, Георгиев нарежда и липсата на адекватно партийно лидерство.
“Смениха се председатели всякакви генерации, никой от тях няма личен рейтинг по-висок от този на партията”, твърди социологът. Според него още слабото присъствие на БСП в местната власт я прави неконкурентна. А “вътрешните скандали и фактът, че партията не можа да убеди дори част от своите симпатизанти, че е адекватна опозиция, показаха проблем с управленския елит на БСП и очаквано доведоха до третото място на вота”, каза още социологът.
Думите, че БСП е партия на по-възрастните, се потвърждават от публикуван в понеделник анализ от „Галъп интернешънъл“. Данните показват, че на изборите в неделя една трета от избирателите на БСП са били хора над 60 години.
I Към „кафявото на националсоциализма“
Политологът Евгений Дайнов вижда друг проблем. Според него точно когато европейските леви са се ориентирали към либерални и зелени политики, българската левица е завила към „кафявото на националсоциализма“.
„Според Едмънд Бърк партия – това са група хора, събрани около една обща идея, за благото на нацията. В БСП общя идея няма“, коментира Дайнов.
Според него Корнелия Нинова е видяла липсите на идеи в БСП, но е ориентирала партията не натам, накъдето се ориентира модерното европейско ляво.
Живко Георгиев също вижда разлики между лявото в Европа и това у нас.
„В България лявото остана консервативно и то се свива, както социалдемокрацията в Германия. Лявото в Европа към момента е по-скоро с друг фокус – зелени политики, сексуални малцинства“, каза той.
I Вътрешните скандали
Месеци преди изборите социалисти предупреждаваха ръководството на “Позитано” 20, че скандалите вътре в партията могат да станат причина за изборна загуба.
На различни партийни заседания – както на Националния съвет, така и на Изпълнителното бюро, членове на партията не веднъж са изказвали пред Нинова мнения, че фронтовете, които тя отваря, може да доведат до крах на партията.
Последната вътрешнопартийна война се разрази два месеца преди парламентарните избори, когато ръководството на БСП изключи пловдивския бизнесмен Георги Гергов от партията. Паралелно с това Нинова се конфронтира с кмета на Перник, избран от левицата – Станислав Владимиров. Причина стана това, че той беше чест гост в джипката на премиера Бойко Борисов по време, а и след овладяването, на водната криза в Перник. Именно Владимиров беше един от прогнозиращите “тежък разгром” на БСП на парламентарните избори.
Корнелия Нинова сама отвори пернишкия и пловдивския фронт, както ги наричат в БСП. Те се разиграха на фона на започнало люспене на парламентарната група на партията. През миналата година десет народни представители напуснаха левицата, след като Нинова беше преизбрана за партиен лидер.
Кулминацията на разправиите беше подредбата на кандидат-депутатските листи. Авторитетната в партията бивша кметица на Смолян Дора Янкова се оказа заменена като водач на листата от близкия до Нинова бивш журналист Александър Симов.
“Крамолите в партията казаха своята дума”, коментира Живко Георгиев.
Обяснението на Нинова е друго – на първата си поява след изборната загуба тя съобщи, че партийци са работили против БСП. Тя не намери вина в себе си.
I Дори и след Виденов беше по-добре
БСП е единствената бивша комунистическа партия в Източна Европа, която запази влиянието си и след демократичните промени. Винаги досега социалистите са били основен играч в българската политика, като заемаха най-често второ, но понякога и първо място на избори.
Досега за исторически най-слаб се смяташе резултатът, който социалистическата партия отбеляза през 2014 г, след едногодишното управление на кабиента “Орешарски”, назначил Делян Пеевски (ДПС) за шеф на ДАНС. Тогава резултатът на БСП беше 505 527 гласа. Това означава, че през 2014 г. 25 000 души повече са подкрепили левицата, отколкото сега – на 4 април.
През 2009 година, когато приключи мандатът на кабинета “Станишев”, съпътстван от редица скандали, за БСП гласуваха 748 147 души. С около 300 000 българи повече отколкото сега и то при положение, че през 2009 г. основните негативи от управлението на тройната коалиция носеше именно левицата, тъй като тя беше излъчила министър-председателя.
Само за сравнение – на предишните парламентарни избори (през 2017 г.) БСП получи подкрепата на 955 490 души. Т.е. сривът за четири години е почти двоен. И то на фона на факта, че за последните 4 години БСП беше опозиция в парламента и би трябвало да понася по-малко негативи, отколкото управляващите.
На въпроса какви негативи може да носи БСП като опзиция, социологът Живко Георгиев отговори така:
“Българската левица е припознавана като един от основните виновници на несправедливия преход, това не е никак малък негатив. БСП е виждана като съавтор на несправедливостите”, коментира той.
Близките месеци и години ще покажат дали БСП може да излезе от това тежко състояние. Числата обаче са безкомпромисни – дори след кабинета “Виденов”, който донесе хиперинфлация и все още нарицателно за провал, на изборите през 1997 година БСП имаше около половин милион поддръжници повече от днес.
Полина ПАУНОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
