„Стара Загора – бъдеща столица” – през 1929 г., в старозагорския вестник „Дума”, брой 178 от 10 април, на първа страница е публикувана статия с това заглавие .
В навечерието на празника на Стара Загора – 5 октомври, ще ви предложим поредица от разкази за нашия град. Надяваме се след прочитането да ви стане още по-мил и скъп и да изпитвате още по-голяма гордост от това, че сме старозагорци! – пише Снежана Маринова в статията, публикувана в dolap.bg.
Преди броени дни, на 17 септември – Денят на Вяра, Надежда и Любов и майка им София, нашата столица празнува своя празник. Любопитна е историята около избора, но за това – друг път! Сега само няколко изречения! На 3 април 1879 г. Първото (Учредително) Народно събрание избира София за столица на новосъздадената българска държава. Надделява лобизмът и аргументът, че „централното положение и линията между Изтока и Запада ще позволят едно бързо и всестранно развитие и растеж“. Само с два гласа София печели пред Велико Търново! Веднага след гласуването бюлетините са унищожени, за да няма повече поводи за спорове.
След 50 години, през 1929 г., в старозагорския вестник „Дума”, брой 178 от 10 април, на първа страница е публикувана статия със заглавие „Стара Загора – бъдеща столица” с автор Д. Цветков. Предложение не на шега, смело и провокативно! Един от аргументите на автора е: „Днес, обаче, условията съвсем са променени и престолната стара Сердика, Средец или София вместо на средината на Българското Царство остана край пограничната линия с около 30 км от сръбско-българската граница…”. Следва изтъкване на „държавно-икономически и търговско-стопански нужди”, които налагат да стане „една децентрализация, едно разпиляване на големия столичен мравуняк”. И това „разпиляване” постепенно да се насочва към Стара Загора „като градски център, който има предимства и притежава в най-голяма степен всички ония данни, които способстват за издигането на нашия град до столичната висота…”. Господин Цветков предлага различните дирекции, министерства, Върховната сметна палата, дори факултети на университетите и музеите да се поместят в новопостроени сгради в Стара Загора, за да не се плащат милиони за наеми в София. Разбира се, авторът прави уговорка, че това е само идея, „желание да раздвижим умовете”! Съветва за обсъждането на този въпрос да се даде гласност в печата и да се „помисли и заговори за конкурс”. И накрая в своята статия авторът Д. Цветков завършва ентусиазирано с местен патриотизъм: „Стара Загора се обявява първата хубавица-кандидатка за тоя конкурс, който трябва да стане. Най-после времето прави столицата, а не столицата – времето”.
Знаем как завършва този сюжет! София остава столица! Няколко месеца по-късно, в брой 190 от 21 май 1929 г. редакцията на в. Дума съобщава, че „досегашният сътрудник Димитър Цветков няма нищо общо с вестника ни”! През годините има и други предложения за „разтоварване” на столичния „мравуняк”, но и те не са реализирани. Напротив, София все повече концентрира индустрия, население, култура, събития, умове! А Стара Загора се развива по свой път, със свой ритъм и успява да бъде все по-добър град за живеене!
П.П. Добавка – още няколко изречения гордост за Стара Загора! Безспорно градът ни е един от най-старите в Европа! Първите сведения за превръщането му в областен център датират от II век, когато носи името Августа Траяна (справка – публикации на Христо Буюклиев). След утвърждаване на християнството в местните земи през IV век Стара Загора е седалище на епископия. Около 970 година, след завладяването ѝ от войските на византийския император Йоан Цимисхи, е център на военноадминистративна единица, наречена стратегия. По време на Втората българска държава градът продължава да държи управлението на административна област (хора). Въз основа на това и като съвременен икономически развит град в новата и най-нова история, Стара Загора винаги е главен град за региона, въпреки епизодичните спорове с някои съседи (Казанлък и Хасково).
