Стамен е едва 27-годишен, когато прави откритието на живота си. То отваря пред него много врати.
[ad id=“225664″]
Предлагат му професорско място в Женевския университет,
също и да стане директор на филиала на института „Луи Пастьор“ в Сао Паулу, Бразилия.
Като привързан към традицията българин обаче той отказва и след като защитава докторската си дисертация, воден от носталгията, се връща в родината. Жени се за любимата си Даринка. Става околийски лекар и управител на болницата в Трън. Но изследователският му дух не го оставя на мира. Създава малка лаборатория и в нея през 1906 г. Григоров прави още едно, наистина велико откритие – създава противотуберкулозна ваксина! Този успех би трябвало да запише името му в историята като един от най-големите учени. Но този път късметът не е на негова страна.
На 29 декември Григоров публикува откритието си в престижното списание „Ла Прес медикал“. „Микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която трудно се пробива, затова и имунизирането е трудно“, обяснява българинът. А той открива микроорганизъм, който убива тази обвивка, и постига прекрасни резултати в експерименти с морски свинчета, зайци и котки.
„За да започна да прилагам ваксината на хора, моите опити трябва да бъдат потвърдени от водещите в науката и ако моето откритие се потвърди, ще направя клинично приложение на моята ваксина“, заявява Григоров.
[ad id=“263680″]
Френският научен елит го аплодира.
Резултатите са потвърдени, но страната ни не подпомага по никакъв начин учения.
През 1921 г. двама французи – Албер Калмет и Камий Герен, изобретяват друга противотуберкулозна ваксина – известната БЦЖ, която се прилага и до днес. С нея те остават в историята.
А по това време българският им колега вече е изкарал няколко войни. През 1912 г., когато избухва Балканската война, заминава на фронта като полеви лекар. По време на Междусъюзническата, в битката на Калиманско поле, е ранен тежко неговият брат Христо. Въпреки усилията на Стамен Христо умира в ръцете му. В годините на Първата световна война Григоров пак е на предна линия и прави всичко възможно, за да пребори избухналата холера. Удостоен е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.
След войните Григоров открива в Трън
болница за лечение на туберкулозни.
Започва да прилага ваксината си в санаториумите в Искрец и Трявна, в Александровската болница. По-късно лекува във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.
През 1935 г. Стамен Григоров е поканен на работа в санаториума за гръдноболни в Милано, Италия. Лечението на белодробна и костна туберкулоза с изнамерената от него ваксина дава изненадващо добри резултати. Започват да наричат санаториума „Кура булгара“ (българско лечение).
По време на Втората световна война д-р Григоров се завръща в родината и се установява в Новоселци (днешния гр. Елин Пелин). Остава там до рождения си ден на 27 октомври 1945 г., когато внезапно издъхва.
През 2001 г. негови родственици учредяват в София фондация „Д-р Стамен Григоров“. Болницата в Трън носи неговото име, а близо до родната му къща в с. Студен извор през 2007 г. бе открит музей на киселото мляко. На Стамен Григоров е кръстен и ледник в Антарктика. Григоров ледник е дълъг 1,8 км и широк 1,3 км и се намира на полуостров Албена на остров Брабант.
Автор: Гергана Стоилова
