Дългоочакваните 3 дни почивка най- после дойдоха и ние решихме да си направим един интересен и патриотичен тур в България, а не, например, в Гърция…
Отдавна не бяхме ходили в Арбанаси, пък наблизо е и Велико Търново, Трявна, Дряново. Значи решено – в тази посока ще тръгнем. Избрахме си къща за гости с романтично име , с китно и уютно дворче – всичко изглеждаше прекрасно…в интернет.
Когато пристигнахме въодушевени от гледката и старовремската атмосфера на Арбанаси, само хвърлихме багажа си в стаята – „френска“?! и поехме по уличките на вековното село. Имахме много за разглеждане – 5-те църкви-музеи /входен билет от 6 лв./, манастирите, искахме да видим всичко!
Кипри хотелчета, нови изкопи за големи комплекси се редуваха с изоставени стари къщи, от които лъхаше на чемшир и здравец, старо дърво и тъга. И все пак, от зейналите им порти и прозорчета витаеше сякаш някакъв дух на очакване, приканващ нови стопани.
След дълга разходка, както се полага, седнахме да хапнем в една от механите, препоръчана ни от местна жена- „перфектна кухня“, каза тя и ние й повярвахме. Пък и нали ние, българите, все се хвалим с кухнята си, с вкуса на домашно приготвени гозбички. Макар че заваля дъжд, седнахме в дворчето, вътре в механата беше задушно и шумно от голяма група гърци. След половинчасово чакане сервитьорът дойде сърдит, че му се налага да идва чак до двора, въпреки че летният дъжд вече беше преминал. Поръчахме все нашенски, вкусни ястия – катък с печени чушки, агнешка супа, скара, пърленки. Хапнахме, пийнахме и по една ракийка, платихме, разбира се и бакшиш на сервитьора оставихме, но не получихме и една усмивка от него – докрай си остана сърдит.
След още разходка из уличките на Арбанаси, вече каталясали се добрахме до „нашата“къща, предвкусвайки заслужена почивка в тишина и спокойствие.
Но….не би. Нещо се случваше със стомасите ни – сякаш храната искаше да си се върне в механата. Бяхме я загазили, но си мислехме, че като си починем всичко ще е ок. Да, ама не! Направо потресени установихме, че спалното бельо и завивки във „френската“ стая е мръсно, с явни петна, износено до скъсване. А се чувствахме толкова зле, че примирени легнахме и зачакахме да ни отмине. И тогава дойде атаката! Орди свежи, бойки комари ни нападаха от всички страни, въпреки услужливо оставената от стопаните бойна техника против комари. Битката продължи цяла нощ, докато на разсъмване ние се предадохме, пък и комарите ни се наситиха, та поспахме час-два.
Изтощени и замаяни напуснахме предсрочно романтичната вила и поехме да търсим по-добро място за почивка. Видяхме и се насладихме на Старопрестолния град, Трявна, но вече в нас се беше настанило онова дяволче, дето все тика българите да бягаме по чуждо да почиваме, че и да работим и живеем, нищо че сме патриоти.
А нашата красива родина, занемарена и изцедена от алчни и груби стопани, чака по- добри времена, когато децата ни, може би, ще опознаят света, за да обикнат България…….
