ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 22, 1991 г.
СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО
ЕДИН ЧАС С ТОДОР ЖИВКОВ
Тече дело № 1 срещу обвиняем № 1 – човекът, който доскоро беше център на внимание, отново е в центъра на вниманието. След година и половина мълчание сега Живков охотно се среща с журналисти, дава интервюта за вестници и радиостанции. Неговата последна обществена изява преди известния пленум на 10 ноември беше също пред журналисти. В навечерието на 1 ноември 1989 г. от Областния комитет на БКП в Хасково ми се обадиха, че по случай Деня на българската журналистика ще има среща на Тодор Живков с журналисти и тъй като главният редактор на вестника отсъства, трябва да отида аз.
На 1 ноември заедно с други колеги от района пристигнахме на посоченото място в уречения час. След необходимата проверка на документите и багажа /дамски ръчни чанти и дипломатически куфарчета/, със специални автобуси потеглихме към резиденция „Бояна“. В една от залите в 16 часа дойде, придружаван от други членове на Политбюро – Димитър Станишев, Йордан Йотов, Милко Балев и др. – Тодор Живков. Беше посрещнат делово от залата, без продължителни аплодисменти, без скандирания името на партията в стила на добрата традиция. Също делово, без много уводи, бе дадена думата на Тодор Живков. Живков излезе на трибуната и произнесе слово, което продължи около час. Говореше свободно, без бележки или предварително написан доклад. това, което чухме тогава, шокира повечето от колегите, защото някои от изводите и оценките му се различаваха коренно от дотогавашни негови изказвания и речи. Говореше бавно, без патос и ръкомахания, но речта му течеше гладко. В интерес на истината трябва да кажа, че в изпълнение на служебните си задължения слушах на живо Живков за трети път – два пъти в Стара Загора и сега. Предпоследният път беше на старозагорската общинска конференция и той, както говореха информирани източници, бе дошъл да „усмири“ старозагорци. Вероятно и такава е била целта, защото още като взе думата за изказване, Живков подчерта, че „какво е България без Стара Загора“ и че хората са прави като недоволстват, но „интересите на нацията“ налагат такова решение. Тогава той увери присъстващите, че в Европа България се развива с най-високи темпове след Румъния /?!/, че у нас криза няма и няма да има. Тогава в речта му се чувстваха познатите от последните години оптимизъм и самочувствие. Друг бе тонът, а и тонусът на „първия“ сега, 10 дни преди пленума, за който се шушукаше на ухо, че ще го „свалят“. Най-напред Тодор Живков говори за международното положение, като направи цялостен анализ на световните събития в негов познат стил /тук и по-нататък ползвам записките, които съм си водила на срещата/. В този контекст той посочи, че в България застойни явления няма – преустройството у нас се развива по еволюционен път. На фона на този познат дотогава факт съвсем „революционно“ за нас прозвуча от неговите уста изводът, че „социализмът е недоносче“ и че „изоставаме от капитализма не с години, а с десетилетия“. Споглеждахме се с най-близките колеги и не проумявахме какво е станало с нашия „първи човек“. Но тези негови „откровения“ продължиха в същия тон, който ни караше да не вярваме на ушите си това, което чуваме. Според Живков, оказало се, че не е достатъчно да имаш модел /за социализма/, а трябва да го изпълниш с непосредствено действие, със съдържание. Това ние не успяхме – посочи той. Грешихме, като разделяхме знанията на човечеството на капиталистически и на социалистически, а знанията принадлежат на цялото човечество. Затова и не недооценихме какво става в Запада с научно-техническата революция. Бях в Япония и още в Якутск написах писмо на Брежнев /впоследствие това писмо се цитираше многократно/, в което му разказах за всичко видяно там. Сега, ако забавим производствените отношения, ще загубим много. Изключително тежка е международната обстановка за нас – 30 на сто от договорите ни за износ са анулирани. С Унгария и Полша работим ден за ден. Нашата икономика е обвързана със социалистическия лагер 70 на сто, а във всички социалистически страни положението е тежко. Събитията в Унгария и Полша, за съжаление, не се развиха в наша полза. За наша най-голяма изненада човекът, градил 33 години „социализма“, говори пред нас и за „демонтаж на социализма“. Според него с мерките, които ще приложим на следващия пленум /10 ноември/ трябва да се постави началото на създаване на нова конституция на страната, нов устав на партията, Народното събрание да се превърне в работеща корпорация /да съжаляваме ли, че не успя да се прокара и тази „реформа“?!/ Подчерта, че икономиката трябва да се деполитизира, а от 1 януари сл. г. левът да стане конвертируем. Главна точка на политиката на правителството ще бъде човекът и пазарът. Разви теорията за широка интеграция на акционерните дружества и фирмите, реформата на данъчната система. Търсим щуки, за да раздвижим шараните – поясни Живков, без да уточни кои са „щуките“ и кои – „шараните“. Според него положението в страната ще бъде тежко още 1-2 години, а всички подети „мероприятия“ ще стабилизират икономиката. Генералният секретар отдели много време, за да разясни новата реформа в здравеопазването и социалната сфера. Накрая, почти мимоходом, с отегчение говори за „митинговата демокрация“ /току-що бе станал инцидент пред „Кристал“, за който не се обели дума/ и заяви, че партията няма да води диалог с „такива“ от „Екогласност“ и подобни. След час Живков приключи словото си. Водещият съобщи, че въпроси няма да се задават. Защо ли? Всеки от нас, кой повече, кой по-малко се питаше – това, за което говори пред нас, „първият“ пореден маньовър в негов стил ли е, или осъзната позиция на политик, който губи почва под краката си! Отговор на някои въпроси получаваме едва сега, а на други, питаме се, въобще ще получим ли. Ще научим ли кога е бил искрен Живков и с народа си – преди 10 ноември или след това? Но тогава последва коктейл, в който официалните лица не взеха участие. В края, придружен от ръководството на СБЖ, Живков влезе в залата. Мимоходом се ръкуваше с всички, които познаваше, заговаряше с някоя дума. Според осведомени колеги в подобни случаи той не пропущал да се шегува. Явно, времето не беше до шеги.
***
Разказах обективно това, което съм чула и записала тогава, 10 дни преди Живков да напусне кормилото на властта. То може да предизвика различни оценки и размисли днес. Трудно е да се разплете кълбото от сложни въпроси, които вълнуват всеки българин сега, когато открива света на „правоимащите“. Дано историята и времето, дай боже по-скоро, отсеят истината от лъжата.
Недялка ФИЛИПОВА
Спомен от миналото – ЕДИН ЧАС С ТОДОР ЖИВКОВ
