ЗОВ ЗА ПОМОЩ! СПЕШНА КАМПАНИЯ! ДА ПОМОГНЕМ НА БЕБЕ МАЯ!
Здравейте, мили хора ще ви представим разтърсващата история на едно младо семейство и на едно прекрасно бебе, БЕБЕ МАЯ от Стара Загора! Молим Ви , споделете и призовете за помощ, имаме нужда от подкрепата на всеки един Човек! Историята е дълга…. Моля, прочетете я… Няма човек, който да не бъде разтърсен от нея:
Семейство Христозови: Всеки човек на този свят си има своята лична трагедия, това е нашата.
„Много ни е трудно да се обърнем към всички Вас и да молим за помощ, но нямаме друг избор, положението ни е такова, че тук гордостта ни няма място, тук детенцето ни е на първо място и трябва да направим всичко, за да може то да се оправи. Имаме нужда от средства, които ги нямаме…. вие сте нашата НАДЕЖДА за нашето прекрасно БЕБЕ МАЯ ❤️❤️❤️
Затова се обръщаме към вас, мили хора, към вашите сърца, към вашата доброта, към вашата съвест, молим за помощ, за да може и нашето прекрасно момиченце Мая да има шанс да подобри състоянието си, за да изживее едно нормално и безгрижно детство.
Казвам се Десислава Христозова и със съпругът ми Христо Христозов сме заедно още от деня, в който се запознахме за първи път – любов от пръв поглед, както се казва. И така вече осем години сме заедно и се обичаме все така силно. И двамата обожаваме децата, затова решихме, че е дошло времето и ние да си имаме едно бебче. Преди да започнем с първите опити, направихме изследвания, които установиха, че за съжаление не можем да имаме деца. Това беше шок и за двама ни. Известно време ходихме по лекари и различни специалисти , докато най-накрая се оказа, че всичко е наред и всъщност можем да имаме деца.
След като разбрахме тази чудесна за нас новина, и след като се отърсихме от лошото преживяване, най-накрая започнахме с опитите. Един прекрасен мартенски ден, в който отидохме на гинеколог, за да видим всичко ли ми е наред. Обяснихме му ситуацията и прегледът започна. По време на прегледа гинекологът ни съобщи, че няма защо да се притесняваме, защото всъщност вече съм бременна и то в осмата седмица, бебето има сърдечна дейност и всичко е наред . Това беше най-щастливият ден в живота ни до този момент, бяхме на седмото небе. Никога няма да забравя колко много плакахме и двамата от радост .
Щяхме да си имаме бебче, какво по-хубаво от това . Във всичките девет месеца аз изживях една невероятна бременност, през която нямах никакви болки, никакви оплаквания, никакви проблеми. Единствено в осмия месец изследванията ми показаха, че желязото ми е по-ниско, затова гинекологът ми беше предписал хапчета за повишаване на стойностите му.
Изминаха сякаш неусетно тези прекрасни девет месеца, в които чувствах как вътре в мен расте едно малко човече. Обземаха ме чувства и емоции, които никога до този момент не бях изпитвала. Усещането беше невероятно, няма определение или точни думи, с които мога да го опиша, само който е преминал през тези прекрасни моменти би ме разбрал най-добре.
Терминът ми беше на 10.10.2017г., но три дни по-рано, на 7.10.2017г. започнах да получавам леки болки по време на една лекция за раждането. След като приключи лекцията се прибрах и със съпругът ми отидохме в болницата. След преглед ме приеха.
Лекарят, който ме прие каза, че детето има проблем с бъбреците, след което ме качиха на друг етаж и друг лекар установи, че детенцето ми няма никакви проблеми с бъбреците. След дълги мъки, акушерката реши да ме приведат в родилна зала, да ми спукат околоплодните води и да започне раждането.
Главата на бебето все още не бе паднала в таза, водите ми не бяха изтекли, оказа се че и шийката на матката не е изгладена и се започна с някакви изключително болезнени за мен действия. Спукаха околоплодните води много трудно и след като потекоха ми казаха, че водите са ми зелено-жълти, но било нормално. Трудно обърнаха и шийката на матката, а за да падне главата в таза, започнаха да ми скачат на корема, след което направиха епизиотомия, за да излезе детенцето ми. През цялото време молих за обезболяващо, да напръскат с нещо да не усещам тази неописуема болка, а отговорът, който срещнах от страна на хората, които ме израждаха, беше следният: „Не трябваше да изпращаш мъжа ти да си ходи, щеше да ти купи медикаментите, но сега ще търпиш!“. Най-накрая детенцето ми излезе на бял свят и една акушерка го взе, защото, не проплака веднага, защото се било нагълтало с околоплодни води и трябваше да му бъде проведена аспирация .
И ето че след всичките тези мъки, които изживях, дойде дългоочакваният момент. Лежейки ми подадоха да гушна рожбичката си. В този миг болката от преживяното изчезна, забравих за всичко, което ме заобикаляше, вече нищо друго не съществуваше за мен, вече нищо не усещах освен тупкащото и малко сърчице, което ме изпълваше с неописуемо щастие. Тя ме погледна с големите си хубави очички и сякаш веднага ме позна и ми се усмихна. По-красиво бебе не бях виждала. Тя беше толкова чистичка, румена и гладка, нямаше нито една гънчица, беше като ангелче. Моето ангелче, което нарекохме Мая.
За съжаление, пак ми я взеха , казаха ми, че ще я върнат след няколко часа, защото, трябвало да бъде поставена на кислород, понеже се е нагълтала с околоплодни води, след което да я прегледа доц. Мумджиев и след което щели да ми я върнат за гледане и кърмене в стаята.
Мисълта,че не е при мен и че не знам какво се случва с нея , не ми даваше покой. Неспокойно гледах как бавно тече времето и броях секундите, минутите и часовете до нейното идване. Най-накрая след пет часа на чакане и безпокойство, ми я докараха. Бях на седмото небе, обадих се на всичките си близки, за да им съобщя хубавата новина, наснимах я, за да им я покажа. Исках целият свят да разбере за щастието, което ни се е случило, че ни се е родила прекрасна дъщеричка.
Въпреки трудното раждане, въпреки лошите условия, в които бях, само се радвах, че моето съкровище е живо и здраво. Макар че имах леки притеснения, тя се роди на 7.10.2017г.(събота), беше малко отпусната и аз постоянно питах всички сестри, лекари, това нормално ли е. Всички ми отговаряха по един и същ начин –„Да, то е бебе, нормално е, някои бебета са така в първите седем дни.“
Давах всичко от себе си, но детенцето ми сякаш губеше силички със всеки изминат ден в болницата. На всичките ми въпроси бе отговаряно по един и същи начин – „Това е бебе, нормално е.“Мислехме, че всичко ще се оправи – на 11.10.2017г. ни предстоеше изписване. Минаха акушерките, взеха Мая да ѝ бият втората ваксина, върнаха ми я и започнахме да се приготвяме да се прибираме вкъщи.
Но изписване нямаше, случи се нещо, което разтърси света ни отново. Минавайки визитация 30 минути преди изписването ни лекарят, който я прегледа, заключи, че детето е с нисък мускулен тонус и хипотония и спешно трябва да се преведе в неонатологията за изследвания и наблюдение. Това за нас беше огромен шок и удар, сякаш целият свят се сгромоляса върху нас с огромна сила, чувствах как всеки момент ще се строполя на земята, сърцето ми щеше да се пръсне от ужас и мъка, цялата се разтреперих от притеснение, не можах да скрия мъката си и се разплаках, съпругът ми едвам се сдържаше и той, но ме прегръщаше и успокояваше, опитваше се да ми вдъхне сила. На никого не пожелавам това, което изживяхме ние в този момент.
Пет дена в болницата никой не ни обърна никакво внимание и точно преди изписването констатират, че детето има проблем, разбира се, опитаха се да ни успокоят, че и друг път са имали такива случаи и всичко се оправяло до осмия ден от раждането. Качиха Мая в неонатологията – интензивен сектор, където след като ѝ направиха пълни изследвания, се разбра, че е с две бити ваксини и инфекция от раждането. Разбрахме, че поради това, че е погълнала някакво количество от околоплодните води и в резултат на това, че не са ѝ били антибиотик веднага, тя развива тази инфекция,която допълнително я уврежда.
Разбира се, лекарите не признаха грешката си и си вързаха гащите, като написаха епикриза, в която по-голямата част от написаното не отговаря на истината и на това какво всъщност се случи, но аз не съм съдник, всеки сам си носи кръста, за нас е важно само Мая да се оправи.
И така в продължение на няколко дни аз останах в болницата, в стаята, в която бях от раждането, сама без детенцето си. Изцеждах се на всеки два часа и половина и се качвах в неонатологията да храня детето си . Мая беше почти обездвижена, само гледкаше и от време на време помръдваше, нямаше никакви силички, беше ми много трудно, защото, много трудно я научих на биберон, купихме специален каучуков биберон, за да може по-лесно да приема кърмата. След като лежахме още няколко дни в неонатологията, с надеждата, че всичко ще се оправи, лекарите ни казаха, че изследванията ѝ не са добри и трябва да ни изпратят до София .
На 18.10.2017г. ни изписаха от АГ-клиника и приведоха мен и Мая с линейка, лично доц. Мунджиев ни придружи до София в ЦБАЛДБ-Клиника по генетични заболявания за диагностично уточняване и лечение, уговорено предварително с проф. Тинчева. Там ѝ направиха редица изследвания, след което ни казаха, че на детето най-вероятно му няма нищо. Някои от стойностите, които са повишени, според тях се дължат на битите мускулни инжекции, след което ни изписаха на 20.10.2017г. без подобрения, със запазено общо състояние.
Но на нас със съпруга ми това не ни стигаше и искахме да се консултираме и с други лекари, за да сме сигурни, че наистина всичко е наред. Затова на 23.10.2017г. заведохме Мая в СБЛАГ „Майчин дом“, където проф. Слънчева я прегледа неофициално и ни каза, че детето има проблем и то сериозен, да се обърнем към добър невролог и да ѝ направим ЕМГ И ядрено-магнитен резонанс.
Ние се прибрахме в Стара Загора и на 27.11.2017г. постъпихме в ДМСГД гр.Стара Загора, за да може Мая да е под постоянно наблюдение, там ѝ направиха още много изследвания и на 27.11.2017г. ни приведоха с линейка, да постъпим в „Свети Георги“ – клиника по педиатрия и генетични болести, за диагноза и лечение.
След множеството изследвания, които направиха в „Свети Георги“, включително ЕМГ, ЕКГ и ядрено-магнитен резонанс, стигнаха до заключението, че изследванията показват, че може би заболяването на Мая е вродена мускулна дистрофия с мерозинов дефицит. За да потвърдят или отхвърлят диагнозата, препоръчаха да се проведе генетично изследване – LAMA 2 гена, в частна лаборатория, което не се покрива от НЗОК.
След това бяхме изписани на 4.12.2017г. и се върнахме в Стара Загора в ДМСГД, където лежахме до 16.01.2018г.,за да бъде Мая под непрекъснато наблюдение.
След като ни изписаха от ДМСГД, потърсихме частна лаборатория, за да направим това генетично изследване. Свързахме се с лаборатория Геника, гр.София и попитахме каква е цената на това изследване, оказа се че сумата е 3300 лв. По най-бързия възможен начин намерихме дадената сума и заминахме за София да направим изследването. След като взеха кръв от Мая, взеха кръв и от мен и съпруга ми. Казаха ни, че резултатите не излизат бързо, ще трябва да почакаме няколко месеца. И така започнахме да чакаме, като през цялото време мислехме и се надявахме, че Мая няма това заболяване и че ще се оправи .
За съжаление на 21.05.2018г. ни се обадиха да вземем резултатите, които се оказаха точно това, от което се опасявахме. Вече имахме диагноза, за която ни казаха, че няма лечение. Поредният шок за нас, поредната лоша новина , поредното лошо преживяване, нямаха ли край тези лоши неща, които ни спохождаха едно след друго. Вече бяхме изпаднали в ужас и отчаяние, не знаехме какво да правим, но беше ясно, че трябва да се стегнем заради нашето съкровище, за да преборим тази болест и всички удари, които ни поднася съдбата.
Ние със съпруга ми въпреки всичко не се отказахме, колкото и да ни бе трудно, започнахме да търсим лечение. Трябваше да научим повече за това заболяване и за евентуалното му лечение. Свързахме се с абсолютно всички клиники в България, разговаряхме с много лекари, но всички бяха на едно мнение – че това е рядко заболяване и няма лечение. Разбрахме, че в България не можем да разчитаме на помощ.
Един ден обаче майка, с която се запознах докато водех Мая на рехабилитации, ми каза за един турски специалист, който се занимава с разработването на стволови клетки от 17 години. Препоръча ни да направим една консултация с него.
Така и направихме, свързахме се с проф.д-р Ердал Карайоз от Турция, който се оказа, че ще прави безплатни консултации в България. Уговорихме си час и заминахме за Варна, където щеше да е консултацията. Като пристигнахме там се наложи доста да чакаме, защото хора от цялата страна бяха дошли с дечицата си, всяко дете имаше различно заболяване. Не можех да повярвам колко много болни дечица има,колко много мъка има на този свят и колко много родители споделят нашата съдба.Стана ми много тежко, защото аз съм доста емоционален човек и преживявам всичко случващо се около мен . Най-накрая дойде нашият ред, спомням си как треперейки влязох в залата, за да се срещнем с доктора. Обзе ме чувство на безпокойство, сърцето ми се беше свило, не знаех какво ни очаква и какво ще ни каже докторът. Преводачката започна да ни обяснява, че сега докторът ще прегледа детенцето и след като прочете всичките ни документи, които аз бях превела на английски език, ще ни обясни всичко. Изчакахме доктора да се запознае с Мая и нейното заболяване, след това той започна да ни обяснява, а преводачката да превежда. Според него вливането на стволови клетки е лечението на бъдещето, той от 17 години се занимава с това. Проф. д-р Карайоз разработва стволовите клетки индивидуално за всеки случай и заболяване и ни обясни подробно всичко по процедурата и лечението. След което ни каза най-хубавото нещо на света, което чувахме за пръв път от месеци, с думите си той ни вдъхна надежда. Каза ни, че детето ни има голям шанс да се оправи или поне състоянието ѝ да се подобри значително, не може да се обвърже с проценти , но е имал вече подобни случаи, в които дечицата са успели да проходят, да се обслужват сами и дори едно момиченце е завършило магистратура. Обясни ни, че лечението може да продължи доста време в зависимост от това как тялото на Мая ще усвои стволовите клетки и от това как ще се пребори организмът. Разбира се, лечението е доста скъпо, той предвиди няколко курса на вливане, като ще се започне с първия курс от четири вливки – по една вливка на месец, общо 55 000 лв., за да прецени как организмът на Мая ще приеме стволовите клетки и за да наблюдава нейното състояние. Тези негови думи бяха за нас светлината, от която имахме нужда. Бяхме на седмото небе от щастие, думите му ме пронизваха. Сякаш само чрез словата си той ни въведе в един друг свят, СВЕТА НА ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА.
Най-накрая след месеци на лутане по различни лекари и специалисти попаднахме на човек, който ни вдъхна лъч надежда. За нас това бе най-хубавата новина от раждането на Мая до момента. Всички специалисти до този момент ни обясняваха как с тази диагноза детето ни най-вероятно няма да проходи, защото диагнозата е свързана с мускулите, как ще се влошава с времето, как нямаме никакви шансове за оздравяване, даже имаше и такива, които ни казваха да оставим детенцето си в дом и да сме си направили друго, което да е здраво.
Как да обясниш на тези хора, които нямат грам тактичност и състрадателност, че ние толкова много сме искали детенце, че го чакахме с нетърпение, че като се роди Мая на света нямаше по-щастливи родители от нас, нямаше по-чакано и искано детенце от нашето.
НИКОГА, АМА НИКОГА НЕ БИХМЕ ГО ИЗОСТАВИЛИ. ЩЕ СЕ БОРИМ СЪС ЗЪБИ И НОКТИ АКО ТРЯБВА, НО МАЯ ЩЕ СЕ ОПРАВИ И ЩЕ БЪДЕ КАТО ДРУГИТЕ ДЕЦА. НИЕ СИЛНО ВЯРВАМЕ И СЕ МОЛИМ ВСЕКИ ДЕН, ЧЕ НАШЕТО СЪКРОВИЩЕ ЩЕ СЕ ОПРАВИ.
МОЛИМ ВИ, ПОМОГНЕТЕ НИ! СПОДЕЛЕТЕ! „
Дарителска сметка Райфайзен банк
Титуляр: Мая Христова Христозова
MAYA HRISTOVA HRISTOZOVA
Населено място: гр. Стара Загора
IBAN: BG88RZBB91551009737351
BIC: RZBBBGSF
Валута: BGN (лева)
БЛАГОДАРИМ ЗА ВСЕКИ ЖЕСТ И ВСЯКА ПОМОЩ ОТ ВАША СТРАНА.
