СПЕЦИАЛНО ЗА В. „СТАРА ЗАГОРА“ По-добре частна борса, отколкото черна борса

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 49, 1991 г.
СПЕЦИАЛНО ЗА В. „СТАРА ЗАГОРА“
По-добре частна борса, отколкото черна борса
Необходимо е да се подчертае, че в политическата криза чрез многопартийността, свободните демократични избори и парламентарната демокрация се намери мирен преход на нашето общество за ориентиране към една бъдеща демократична и правова държава. Така досега беше избегната и гражданската война, но ако анархията в икономическата област продължи, ако с решенията си Великото народно събрание и правителството доведат до икономически хаос, ако народът продължи да бъде обиран от спекуланти, монополисти и от нови и възродили се бивши капиталисти, може би ще се търси друг начин за слагане на нещата в ред. Така че перспективата за въвеждане на военното положение, колкото и малка да изглежда, трябва да се има предвид от парламента, президентството и правителството, а също така и от политическите сили у нас.
Коя е обаче другата, по-благоприятната алтернатива? Смятаме, че изходът от кризата е реалният, съвременен и цивилизован пазар, с неговите рационални търговско-икономически взаимоотношения. И това е за предпочитане пред по-лошото. И така, какъв е съвременният, развит и цивилизован пазар. Безспорно това е реален пазар с класическо стоково производство и еквивалентни стоково-парични отношения. Той започва развитието си от местно, териториално и регионално равнище и стига до национално равнище. Тук се извършват сделки за продажба и покупка на стоки чрез налични пари, но безналичен път, но могат да се извършват и разменни операции на едни стоки и услуги срещу други. Но, естествено, това не са от рода на „услугите“, които бюрократичната машина на тоталитарната система у нас дълго време практикуваше. Така че става дума за друг пазар, където се продават неизползвани или малко използвани средства за производство, продават се капитали, ценни книжа, работна сила, земи и т.н.  Съвременният развит и цивилизован пазар има за свой напълно естествен елемент и търговските борси. И именно чрез тези борси следва да се предизвиква деловото внимание на специалисти, бизнесмени и граждани като купувачи и продавачи на едни или други стоки. По своето развитие борсите започват от местни-териториални (общински, околийски), след това се развиват като регионални (окръжни, областни), за да достигнат до националното равнище, до равнището на международни и дори до световни борси. Например в Старозагорския регион, наред с развитието на местни териториални борси – в Чирпан или Казанлък – може да се създаде Регионална аграрно-търговска стокова борса. В Казанлък може да се изгради Национална агропромишлена стокова борса по маслодайни култури и продукти, а в Чирпан – Национална памукова борса. това са своеобразни търговско-икономически територии, където се концентрират интензивни пазарни връзки. Тези борси могат да се обединяват и във фирми с ограничена отговорност с прилагане на акционерния принцип. Не е изключено и създаването дори и на частна борса. По-добре такава борса, отколкото да вирее черната борса… Така че на тези борси могат свободно да се явяват стокопроизводители от страната и чужбина, но това зависи от интереса на продавачите и купувачите. Търговските борси са длъжни преди всичко да спазват законите на страната, в които би следвало да намери мястото си и световният борсов опит, и борсовото законодателство, като част от търговията въобще. След като липсват не само борсите, но и много от елементите на стоковото производство на самия пазар и на разгънатите стоково-парични отношения, изводът е, че ние сме далеч от равнището и дейността, присъщи на развитие и съвременен и цивилизован пазар, от съвременните рационални и културни пазарни отношения, от подходящите форми и механизми за регулиране и саморегулиране на търговско-икономическите взаимоотношения в една пазарно ориентирана икономика. Завършваме с мисълта, че и тази икономика, респективно това пазарно стопанство на сегашните силно развитие индустриални страни в Европа и света, съвсем не са изолирани от някои елементи на планирането – става дума за стратегическо планиране, за вътрешнофирмено, технико-икономическо и инженерингово програмиране и т.н. Така че тази икономика изпъква като пазарно-планова, а стопанството – като пазарно-планово стопанство.
Проф. д-р Филип БАЙЛОВ
Ст.н.с. д-р Благовест СИВЕНОВ


image0 (9K)